Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Изправил се пред олтара в кавалерийската си униформа на легионер, с лъснати до блясък ботуши, с добре подкастрен и навосъчен мустак и положил шапка на свитата си ръка, но без оръжие, Кабюс обърна глава към забулената Като, застанала неподвижно на няколко крачки зад него и гръмогласно я повика:
— Катрин Делиби!
— Какво ще ви е угодно? — отзова се Като, пристъпяйки крачка напред.
— Аз — подхвана със звучен глас гасконецът, — вам вричам се за верен и законен ваш съпруг и мъж с тези си слова пред лицето на светата майка наша църквата!
Младоженката заситни напред, дордето съвсем не го доближи, сетне двамата обърнаха лице към олтара и Като, която Кабюс надвишаваше не само с глава, но и с плещи, с треперещ глас промълви:
— И за такъв ви вземам аз!
Кабюс тутакси се отдръпна на няколко крачки от нея и Като, преглъщайки радостните си сълзи, силно викна:
— Жеан Кабюс!
— Какво ще ви е угодно? — откликна се Кабюс, като се изстъпи крачка напред.
— Аз — звънливо занарежда младоженката, — вам вричам се за вярна и законна ваша съпруга и жена с тези си слова пред лицето на светата майка наша църквата!
Тогава Кабюс се приближи плътно до нея и тържествено изгърмя:
— И за такава аз ви взимам!
Когато обаче работата опря до благословените вече от Машата венчални пръстени, последва нещо непредвидено, което силно развълнува Кабюс. В момента, в който той надяна пръстена на кутрето й, Като ненадейно го сви, противопоставяйки се така на по-нататъшното му плъзгане. Това означаваше, че възнамерява да бъде господарка в дома си и да заповядва на своя съпруг.
— Като! — кресна гасконецът гневно. — Пак Малигувица те е наумила на тоя номер! Вдън пъклото да гори дано, мътните я взели!
— Не кълни, Кабюс! — смъмри го Машата.
— Прощавайте, господин кюре! — извини се Кабюс, сетне изръмжа: — Хайде, Като, на мен тия хич не ми минават! Опвай пръст!
— Да имаш да вземаш! — възпротиви се младоженката.
— Тогава сам ще го опъна! — закани се Кабюс и като сграбчи ръчицата й в лапата си, разгъна силом кутрето й, наниза пръстена докрай и гръмко заяви: — Аз ще съм ти господарят, тъй да знаеш!
— То и аз тъй ги разбирам нещата! — изчурулика Като, щастлива, че Кабюс се е справил с упорството й пред очите на всички.
Сетне прислужващият на кюрето псалт донесе кана вино и две чаши и щом младоженците отпиха, Машата ги подкани с оня си благодушен и игрив тон, към който прибягваше в подобни случаи:
— Ха сега се целунете!
Кабюс начаса склещи миловидната главица на Като в менгемето на ръчищата си и устните й изчезнаха под пищните му мустаци.
— Амин! — заключи Машата.
Майка ми бе силно огорчена от загубата на Като, която й слугуваше от дванайсетгодишната си възраст и цели тринайсет години бе живяла в най-тясна близост с нея, но близост далеч не безметежна, разбира се, тъй като майка ми бе жена високомерна и свадлива, а Като — достатъчно устата, твърдоглава и опърничава, за да устоява на бурите. Стигнеше ли се до разправия, двете вдигаха такава врява, че чак Мепеш се тресеше и дотолкова тормозеха баща ми, че той неведнъж и не дваж бе изпращал по Барберин до Изабел кратки бележки със следното съдържание: „Госпожо, щом наистина ви се налага да гълчите камериерката си, то правете го поне без крясъци.“
Но човек по-лесно Дордон от руслото й би отбил, отколкото да обуздае яростта на майка ми, когато Като й се озъбеше.
— Безсрамнице! — крещеше тя. — Никаквице! Безроднице! Такава и ще си останеш, когато те натиря при кравите!
— Никога в живота си не съм била краварка! — възмущаваше се силно докачена Като. — Родена съм в Миландския замък, както и вий самата!
— И на всичкото отгоре дръзваш с мен да се сравняваш, курешко ниедна! — бушуваше майка ми. — Да не вземеш да кажеш подир малко, че и ти си потомка на прославилия се в кръстоносните походи Раул дьо Кастелно?
— Нищо чудно и тъй да е! — репчеше й се Като и очите й светваха. — Та не разправят ли, че на стари години дядо ви е бил доста благосклонен към майка ми, която е била камериерка на вашата? В този случай, госпожо, без значение дали туй ви се харесва, или не, комай нещо леля бих ви се падала, па макар и да съм по-млада от вас! — заключваше тя ехидно.
— Леля! — избухваше майка ми в свиреп смях. — Хубава леля, няма що! Една безсрамница! Една неблагодарница! Една блудница, дето и да ме среши не я бива!
— Блудница ли, госпожо? — виреше глава Като. — Но аз съм девица! — И тъй като отлично знаеше болното място на майка ми, тутакси я клъвваше: — Ако ли пък доказателство искате, то накарайте господин Дьо Сиорак, който е доктор, да ме прегледа!