Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Колко още? — попита Черити.
Майк сви рамене.
— Нямам представа. Може би пет минути. Но не искам да рискувам. В най-лошия случай ще кацнем до някоя кола и ще източим бензина й.
От тона му беше ясно, че идеята не му допада особено. И двамата бяха изморени. Не бяха спали цяло денонощие. И летяха над страна, в която се водеше война, макар и досега все още да не бяха забелязали нищо от това. На Черити й се струваше направо абсурдно, че все още не са се срещнали лице в лице с врага, който беше поставил на колене един цял свят.
— Виж, там отпред! — Майк посочи към някакъв малък, четвъртит силует, който се беше появил в края на еднообразната асфалтова лента и сега постепенно нарастваше. Внезапно си отдъхна с облекчение. — Щастието е на страната на глупаците — заяви той. — Кино за автомобилисти. В комплект с бензиностанция и мотел. — Майк се засмя. — Черпя те с един студен хамбургер, щом заредим, съгласна ли си?
Черити напрегна всички сили да отговори поне малко на усмивката му, взе бинокъла от коленете си и се вгледа внимателно в сбутаните една до друга занемарени постройки. Всичко изглеждаше съвсем нормално: пред ресторанта имаше пет-шест коли, а встрани, до бензиностанцията, имаше огромен, боядисан в светлозелено камион-цистерна.
— Бинго — каза тя. — Ето една цистерна. Осигурени сме за следващите триста мили. — Така щяха да са изминали половината път. Много повече, отколкото се бяха осмелявали да мечтаят…
Майк намали внимателно газта, направи завой и се приближи към мотела откъм обърнатата му към улицата страна, а Черити в това време оглеждаше внимателно цялата околност. Отново им провървя. В радиус от много мили нямаше нищо друго, освен равна степ, върху която нямаше почти никакъв храст. Нямаше опасност да бъдат изненадани в гръб от някой нападател.
— Окей — заяви Майк. — Ще направим както предишния път: аз ще заредя, а ти ще стоиш на пост. — Той се засмя. — Свирни три пъти, когато се зададат ченгетата.
Приземиха се на пет метра от цистерната. Майк крайно предпазливо намали газта и зачака трепетно да види дали ще угасне моторът, но храбрата машинка продължи да работи. Черити се попита колко ли още щеше да издържи двайсет и пет годишният стар мотор на това постоянно натоварване, преди да ги зареже насред пътя.
Отвори вратата, направи пружиниращ скок от хеликоптера и стисна веднага оръжието си. От другата страна Майк бавно се измъкна долу, протегна се с наслада и потърка уморено лицето и очите си, преди да заобиколи машината и да тръгне към цистерната.
Но никога не стигна до нея.
Може би причината беше в умората, която я беше направила лекомислена. Всичко стана така бързо, че Черити дори не успя да извика, за да го предупреди. Вратата на мотела се разтвори с трясък и оттам изскочиха шестима въоръжени мъже, в същия момент на прозореца на камиона се показа дулото на пушка. Черити застина по средата на движението си.
— Добре — каза някакъв глас. Идваше от тъмнината зад пушката, звучеше решително, но в него се таеше и страх. — А сега по-добре изобщо не мърдай, малката. Сложи оръжието настрани, ама бавничко.
Черити се подчини. С крайчеца на очите си видя как и Майк бавно вдига ръце и гледа към задната част на дванадесетметровия камион. Зад двойните автомобилни гуми се беше появила някаква приведена фигура. Тя също имаше оръжие в ръцете си.
— Чуйте — каза Черити предпазливо. — Ние не сме ваши врагове.
Не получи отговор и за всеки случай вдигна още по-високо ръцете си. След две секунди дулото изчезна от прозореца на шофьорската кабина и вратата се отвори. Оттам изскочи около двадесетгодишен младеж с руса коса и с изпокъсан монтьорски костюм. Оръжието в ръцете му беше стар ремингтън, който едва ли можеше да уцели на двадесет метра разстояние. Но това изобщо не й помагаше, младежът беше едва на три метра от нея и изглеждаше готов на всичко. Освен това беше полуобезумял от страх.
— Ние сме на ваша страна — повтори тя. — Наистина.
Младежът не отговори, но към страха в очите му се примеси нещо като предпазливо облекчение. Въпреки това той запази недоверчивостта си. Искаше му се да й повярва, тя го усети, но не можеше.
Опита се да свали ръцете си и предизвика по този начин бързо, заплашително движение на пушката му.
— По-добре не правете нищо, за което после няма да имате никакво време да съжалявате! — предупреди я момчето.
Черити потисна въздишката си. „От кой ли филм е взел това изречение?“ — помисли си тя. Но въпреки това се подчини.