Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Мик стисна ръката и без да движи устни, прошепна:
— Опасно е.
— Опасно? Защо? Какво мислиш, че има там долу? — Тя пусна ръката му, защото видя, че сеансът на доктор Блакуел свърши. — Мик, Фолета излъга за всичко. Научих, че ще отива в Тампа, за да стане директор на нова психиатрична клиника с максимални мерки за сигурност. Ще те местят идната седмица.
— Помогни ми да избягам.
— Не мога…
Доктор Блакуел се приближи до тях и Доминик стана.
— Стажант, не знаех, че сте толкова запалена по „Междузвездни войни“. Да разбирам ли, че филмът е по-важен от терапевтичния ми сеанс?
— Не, сър. Аз само… проверявах тази пациент. Той щеше да падне от инвалидната количка.
— Затова си има санитари. Ето, вземете това. — Той й връчи дебела купчина с болнични картони на пациенти и я дръпна настрана от Мик. — Искам до един час да впишете новата информация в картоните. Когато приключите, може да се присъедините към срещата на групата в заседателната зала на втория етаж.
— Добре, докторе.
— И стойте далеч от пациента на доктор Фолета.
Мексиканският залив
Петнайсетметровата риболовна яхта „Манати“ пореше водите на югозапад. Носът й бе окъпан в златистата светлина на слънцето, което клонеше към хоризонта.
Изидор Акслър си наля кафе. Най-добрият му приятел Карл Рубен готвеше вечеря в малката кухня.
Пенсионираният зъболекар прокара хавлия по оплешивялата си глава, после избърса потта от очилата си.
— Господи, колко е горещо! Близо ли сме до загадъчното място?
— Още пет километра. Какво ще има за вечеря?
— Нали ти казах. Долфин на скара.
— Обядвахме същото.
— Хвани омар, и ще ядем омар. Разкажи ми за онова място. Казваш, че там няма риба, така ли?
— Да. Наричаме го мъртва зона.
— Защо е мъртва?
— Не знам. Затова отиваме да видим.
— И колко време смяташ да ни държиш в мъртвата зона?
— Кога ще вечеряме?
— След двайсет минути.
— Ако на онова място има петролна сонда, както подозирам, ще отидем и ще се върнем, докато стане време за десерта.
Из излезе от кухнята и тръгна нагоре към палубата. За него, Карл и Рекс Симпсън годишният петдневен риболов беше най-хубавият период в годината. След дългия сезон на ураганите, водите се бяха успокоили. Времето беше хладно. Условията за риболов бяха идеални. За два дни бяха хванали десетина долфина и няколко други тропически риби. Из се обърна към залязващото слънце, затвори очи и вдъхна морския въздух.
Изведнъж се разнесе приглушен тътен, който го накара да се обърне. Рекс наместваше акваланга на гърба си и закопчаваше ремъците.
— Ще се гмуркаш ли, Рекс?
Петдесет и две годишният собственик на „Клуба на търсачи на съкровища“ го погледна през рамо.
— Защо не? След като не можем да ловим риба на онова твое тайно място, реших да се гмуркам.
— Не съм убеден дали ще видиш нещо. — Из взе бинокъла, огледа хоризонта и провери местонахождението им на навигационната система. — Странно.
— Кое?
Из изключи автопилота и угаси моторите.
— Пристигнахме. Това е мястото, за което ти казах.
— Но тук няма нищо, освен вода. — Рекс завърза на опашка дългата си бяла коса. — Нали каза, че имало петролна сонда?
— Мисля, че сбърках. — Из включи радиопредавателя. — „Манати“ вика Алфа-Зулу три-девет-шест. Алфа-Зулу, чуваш ли ме? Чуваш ли ме, Едит?
— Казвай, „Манати“. Как е риболовът?
— Не е зле. Едит, току-що пристигнахме на мястото над кратера Чикшулуб. Тук няма нищо.
— Няма ли петролна сонда?
— Не. Но времето е идеално и морето е спокойно. Мисля, че ще останем тук през нощта, поне докато не направя някои изследвания.
— Внимавай.
— Добре. Пак ще ти се обадя.
Из изпи кафето си, после включи хидролокатора, за да провери дълбочината на морското дъно. Шестстотин метра.
— Хей, Из, виж компаса — извика Рекс. — Побъркал се е.
— Знам. Тук има огромен кратер с диаметър сто километра. Близо сме до центъра, който притежава много силно магнитно поле.