Смъртоносна гледка

— Хероин? — предположи Уолт.

— Обаче залепен под мивката? Какво е това, епизод от криминален сериал?

— Господи — рече Уолт, докато оглеждаше стаята. — Какъв е този шум долу? Безплатни питиета в лоби бара?

— Да, свирят трио „Макарони“. — Имаше предвид джаз формацията на Джо Макарило.

— Обади ли се в управлението? — попита Уолт.

— Всеки момент трябва да са тук.

— Всичко ли им каза? — Уолт с изненада установи, че се изкушава да отстрани важна улика, и тъй като му се случваше за пръв път през цялата му полицейска практика, се запита кое точно го подтикваше към това. Нищо не дължеше на Дани Кътър; по-скоро беше точно обратното.

— Казах им, че един от гостите на хотела има нужда от медицинска помощ и че може би се касае за наркотици. Нищо повече.

— Не мога да отстраня пакетчето — каза Уолт, — дори и да исках.

— Никой не е казал, че трябва да го правиш.

Уолт впери поглед в Уеб и застина. Никой от двамата не помръдваше. Без да докосва телефона си, Уолт каза:

— Телефонът ми губи сигнал тук. Ще пробвам да звънна от коридора. — Не отделяше поглед от него. — И друг път си помагал на ваши гости, нали? Затваряш си очите за някоя и друга изневяра, предполагам.

— Това е сериозен проблем — каза Уеб и кимна към банята.

Уолт не каза нищо, но продължи да го гледа право в очите.

— Преди време една проститутка ми разказа следната случка — каза Уеб. — Това става в Портланд, тогава работех там. Тя и сводникът й решават да баламосат някой наивник, да го качат в стаята и да му свият парите. Сводникът изчезва с портфейла му, а момичето стисва носа на човечеца и притиска устата му с длан, докато онзи едва не се задушава. После изсипва бързо една лъжица кокаин върху ноздрите му и пуска носа му. Човекът вдишва рязко и поема сериозно количество от праха. Ако викне полиция, ще е вътре с двата крака. Правели този номер редовно и никой не се осмелявал да ги изпее на ченгетата.