Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Когато автомобилът най-после спря, Фиона нарочно изпусна дамската си чантичка, докато отваряше вратата. Наведе се да я вземе и бързо отчупи парченце от калта по стъпалото. После го пусна в един от външните джобове на чантата. Изправи се и й се стори, че Лън гледа право към нея. Дали бе забелязал какво точно прави?
Опита се да прикрие вълнението си и започна да му говори колко се притеснява от срещата с Хилабранд. Лън не каза нищо.
Всъщност поканата за обяд вече не я вълнуваше чак толкова. Мислеше си за парченцето кал в чантата си. Нямаше търпение да се върне обратно в колата си и да се свърже с Уолт по най-бързия начин.
34.
— Уолт, мисля, че ще искаш да чуеш това.
Уолт тъкмо хапваше пица в „Смоуки“ на Сън Вали Роуд заедно с дъщерите си и Лиза, детегледачката им. Веднага пусна парчето в чинията си.
— Кое, Чък? — Незабавно разпозна дрезгавия глас в слушалката: Чък Уеб, шеф на охраната в хотел „Сън Вали Лодж“.
— На рецепцията е постъпило анонимно обаждане, че един от гостите ни може би има нужда от медицинска помощ. Съобщили са и номера на стаята. Веднага я проверих. Става въпрос за Дани Кътър, гипсиран до безсъзнание. Току-що звъннах в полицейското управление на Сън Вали, такова е изискването. Но знам, че ти и господин Кътър си имате стара история, условната му присъда и прочие, затова реших да ти звънна.
— Кътър е при теб?
— Аз съм при него, в стаята му.
— Мога ли да го чуя?
— Не е на себе си, Уолт. Периодично губи съзнание.
— Някакви наркотици наоколо?
— Открих пакетче бял прах, около трийсетина грама, залепено с тиксо под мивката.
— Трийсетина? — Ако тестовете докажеха, че прахът е наркотик, Кътър щеше да получи двайсет години зад решетките заради настоящата си условна присъда. Уолт усети присвиване под лъжичката.
— Имаш ли запис от телефонния разговор с рецепцията?
— Не.
— Анонимно обаждане.
— Аха.
— Някой, който е бил разтревожен за състоянието на Кътър, така ли?
— Според обаждането, да. Но нещо не е наред. Той не е просто пиян или дрогиран. Абсолютно гипсиран е. — Чък замълча. — Какво прави Дани Кътър в хотела ми, след като живее в града?
— На чие име е резервацията?
— Някой си Джон Грейдън. Платено е в брой.
— В какво състояние е стаята?
— Леглото не е докосвано. Има нещо гнило в цялата работа. Знам, че е имал вземане-даване с наркотици, Уолт, но тук нещо не е наред.
— Да… Добре. — Уолт вдигна поглед и срещна очите на момичетата, изпълнени с тъжно очакване. Познаваха го и знаеха много добре какво се случваше след подобни телефонни разговори. — Идвам веднага — рече той в слушалката, опитвайки се да намери някакви нови думи, с които да каже на децата си онова, което бяха чували толкова много пъти досега.
Новите разкрития все повече объркваха разследването. Уолт се опитваше да се придържа към фактите. Ала колкото повече нишки се появяваха, толкова по-заплетено ставаше всичко. Ранди Ейкър бе упоен със стрела и бе загинал, най-вероятно по погрешка, вместо брат си. Марк се бе опитал да се скрие, но бе открит и отвлечен. На верандата си бе намерил епруветка с радиоактивна вода. Центърът за контрол и превенция на болестите провеждаше разследване в бутилиращата фабрика на Дани Кътър. А сега, след две години безупречно поведение, Дани Кътър го грозеше арест заради наркотици.
И като капак на всичко, самият той трябваше да пропътува четири хиляди километра, за да присъства на конференция.
Уолт крачеше по коридора към стая 223, намираща се на втория етаж на хотела. Установи, че неволно се опитва да намери оправдание за Дани поради липса на доказателства. Дебелият килим заглушаваше стъпките му. По стените висяха черно-бели фотографии на Гари Купър, Кларк Гейбъл, Джейми Лий Къртис и Клинт Истууд.
Снимките на знаменитостите му припомниха, че работи за два коренно различни свята: на неприлично богатите жители на Кечъм/Сън Вали и на обикновените местни граждани, които ги обслужваха. Като в средновековно общество, в което той се намираше по средата между две касти и се грижеше за реда. „Сън Вали Лодж“ беше замъкът.
Почука и секунди по-късно му отвориха. Дани Кътър лежеше по гръб на малка кушетка, със затворени очи и възглавница под главата. По горната му устна имаше следи от бял прах; косата му — в пълен безпорядък. Носеше сини джинси, кожени мокасини и тъмночервен кашмирен пуловер. Чък показа на Уолт находката под мивката. Залепеното с тиксо пакетче, пълно с бяла субстанция.