Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Гиърбокс излезе навън. Коутс се настани на табуретката срещу Ейкър и подпря лакът на единствената маса в стаята.
— Мотаеш се — каза той. — Имаш предостатъчно инсулин. Взехме с нас цялата документация от хижата ти, така че нищо не те спира. Не си играй с огъня, докторе.
— Вече са започнали да ме издирват.
— Не бъди толкова сигурен.
Имаше нещо подозрително в тази негова самоувереност. Ейкър внимателно изучаваше изражението на лицето му.
— Имаш информатор от полицейското управление? — Той чакаше да види дори и най-слабия знак, който да потвърди подозрението му. — В Чалис? — Въздъхна. — Значи в Чалис. Познах, нали?
— Нищо не съм казал — припомни му Коутс.
— Нямаше нужда. Ускореният ти пулс те издаде. Вътрешната ти югуларна вена работи в синхрон със сигмоидния синус — барометъра на душата, а твоята душа подскочи при споменаването на полицията в Чалис. Така че това вече го знаем и двамата — ти имаш вътрешен човек в управлението на Чалис. Те може би си имат начини да разбират какво точно правят колегите им в другите окръзи — в Кастър, в Леми. Но мислиш ли, че биха могли да знаят какви мерки за действие предприемат в Блейн? Уолт Флеминг е обучаван от ФБР. Това известно ли ти е? Баща му е създал първия специален отряд. Мислиш ли, че би позволил на онези от Кастър или Леми да разберат какво точно прави? Мислиш ли? Сериозно ли така смяташ? Знаеш ли с какви модерни играчки е оборудвано управлението им, при наличието на всички тези пари в Блейн? Ослушваш ли се за ниско прелитащи самолети, Рой? Твоят човек, дето патрулира отвън — замислял ли си се, че генерира топлинно излъчване? Ами хижата? А моторните ти шейни? Би ли се обзаложил, че Уолт Флеминг не работи със сателитни изображения? Аз не бих. Колко дълго мислиш, че може да продължава това?
Коутс се обърна встрани, уж да намести якето си на стола, за да изсъхне по-бързо. В момента повече от всичко на света му се искаше да не беше толкова прозрачен за Ейкър. Побиваха го тръпки от това; нещо повече — всяка подробност, която неволно издаваше за себе си, бе за негова сметка.
Настани се обратно на табуретката и впери поглед в заложника си със спокойно, почти ангелско изражение на лицето.
— Чувал ли си за бунта на Шейс? — попита Коутс.
Марк Ейкър го гледаше безизразно.
— Знаеш ли своята американска история?
— Недей — каза Ейкър.
— Наближавал краят на Войната за независимост. Бостънските търговци притиснали законодателната власт с искане да се започне събиране на данък от всички фермери. А те не можели да плащат данъците — също като нас в днешно време. Шейс организирал бунт и събрал армия от около осемстотин души, въоръжени с вили и пушки. Действията им били незаконни и те скъпо платили за това, но онзи бунт се счита за последната битка на Войната за независимост, защото променил начина на мислене завинаги. Управниците на държавата и на отделните щати осъзнали, че са се провалили като представители на народа. На Народа, докторе. С главно Н. Аз не твърдя, че ние не нарушаваме закона. Напротив, нарушаваме го. Както и не твърдя, че съм от онези, които прегръщат дървета. Ни най-малко. Нека кажем, че съм един войнствено настроен последовател на учението за свободната воля. — Това предизвика неволна усмивка. Марк огледа отново всички книги и сякаш видя похитителя си в нова светлина. Беше чел за Стокхолмския синдром, но нямаше желание да става негова жертва. — Но ние имаме основание да го правим. Имаме цел. Правителството ни няма право да диктува на други държави как да решават проблеми, с които само не може да се справи на родна територия. Всичко е просто и ясно — някой трябва да покаже на народа какво се случва.
— И този някой си ти? Ти си Шейс? Това оправдава ли целта ти? — попита Марк, визирайки собственото си положение.
— Бунтът на Шейс е бил потушен. Осемнайсет души са получили смъртна присъда. Двама от тях са били действително екзекутирани. Ясно ми е какво ме чака. Но, дявол да го вземе… — Коутс повиши тон. Въздухът помежду им се наелектризира. После лицето му се смекчи. — Предоставям ти уникален шанс, докторе. Единственото, което искам от теб, е да кажеш истината. Не съм някой арабски терорист с автомат в ръка, опитващ се да напъха чужди думи в устата ти. Усещаш ли кое му е хубавото? Просто няма нужда да го правя. Истината ще сложи въжето на врата им. Независимо дали ще качат и мен на бесилото или не.
— Добре — каза Ейкър.
Коутс се ококори от изненада. Огледа Ейкър от глава до пети, сякаш срещу него седеше напълно различен човек.