Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Двамата с Шугър разговарят и Ракъм оживява. Та той е бил мъртъв през последните няколко години, мъртъв! Едва сега е в състояние да си признае, че се е укривал, избягвал е хората, които си струва да познаваш, умишлено се е лишавал от приятна и остроумна компания. Избягвал е, всъщност, среда, в която би могъл да бъде изкушен или призван да… нека го обясним по друг начин — това, което звучи като смело обещание от устата на младеж със златисти къдрици, може да бъде определено с присмех, ако бъде произнесено от мъж със сивеещи бакенбарди и оформена тройна брадичка като жалка фукня. От доста време Уилям е принуден да се задоволява с вътрешни монолози, с фантазиите, на които се отдава по пейките в парка или в банята — там, където не е изложен на опасността мечтите му да бъдат посрещнати с потиснат кикот или прозявки.
Но в компанията на Шугър всичко е различно; той се слуша как говори и установява с облекчение, че в гласа му продължава да се крие магия. Обвит в леката мъглица на изпаренията, които се вдигат от нея, Уилям не млъква — говори увлекателно, очарователно, интелигентно, остроумно и проницателно. В собствените му представи лицето му грее от младост, непокорните къдрици на косата му внезапно се отпускат и тя се вие на дълги вълни — също като косата на Суинбърн10.
От своя страна Шугър е безукорна — не пропуска възможност да изтъкне дълбокото си уважение, съобразителна е, весела, но нежна, и не пести ласкателства. Възможно е дори, или поне така си мисли Уилям, тя наистина да го харесва. Със сигурност смехът й не звучи фалшиво, със сигурност искриците в очите й — същите искрици, които думите му пораждаха навремето в очите на Агнес — не могат да бъдат престорени!
И за голяма изненада и дълбоко удовлетворение на Уилям, двамата с Шугър наистина започват да говорят за книги — точно както предсказаха лукаво онези проститутки. Та това момиче е истинско чудо! Има удивителни познания в областта на литературата — липсват й само латинският и гръцкият, както и инстинктивният мъжки усет за важно и маловажно. Ако направим сметка, може би ще излезе, че тя е изчела почти толкова книги, колкото той самия (макар че част от тях, разбира се, са от вида, който се пише от и за представителки на нейния пол — в които героините са разни плахи гувернантки и тем подобни). Въпреки това тя познава отлично много автори, които и той цени — и обожава Суифт! Суифт, неговия любимец! За повечето жени — Агнес влиза в това число, за нещастие — Суифт е името на хапчета против кашлица — или на препарираните птици, които се монтират на шапките им. Но Шугър… та Шугър дори е в състояние да произнесе „Хуайнхънми“ — и о, Божичко, каква прелестна форма добиват устните й, когато го прави! И Смолет! Не само че е чела „Перегрин Пикъл“, но е в състояние да коментира интелигентно текста — той със сигурност не би се справил по-добре на нейната възраст. (На колко ли години е? Не, той не смее да попита).
— Не е възможно! — тя изразява нежно недоверие, когато той й казва, че не е чел „Градът на страшната нощ“ на Джеймс Томсън — досега, цяла година след появата на поемата. — Сигурно сте ужасно зает, господин Хънт, за да отлагате толкова дълго такава наслада!
Ракъм мъчително се опитва да си припомни отзивите в литературните списания.
— Авторът не беше ли син на моряк? — опипва той почвата.
— Сирак, пълен сирак! — казва тя възторжено, като че ли не може да има нищо по-хубаво на този свят. — Станал учител във военен приют за душевноболни. А поемата е истинско чудо, господин Хънт, наистина чудо!
— Наистина трябва да се опитам да отделя време… не, със сигурност ще я прочета — казва той, но тя се навежда към ухото му и му спестява труда.
— В мен вперени са тез очи, изгарящи от алчен огън — започва да рецитира тя с хрипкав шепот, но достатъчно високо, за да може той да я чува въпреки пеенето и разговорите наоколо.
10
Алджърнън Чарлз Суинбърн (1837–1909 г.) — англ. поет и критик, новатор, символ на поетичния бунт от средата на викторианския период. — Бел.прев.