Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— И ти свърши ли ги?
— Че как иначе… — Таня почеса носа си и се подхилна. — Момчетата там страшно ме ухажваха. Аз проявих разбиране, съгласих се да им помогна и ги насочих към един човек.
— Към кого? — не се сдържах.
— Как към кого? — обиди се Таня. — Към Лома естествено.
— Ама кажи ми, скъпа моя, какво ще прави Лома в една банка?
— Само си помисли, глупачко, какво означава банката…
Помислих си.
— Лома няма да се справи.
— А ние за какво сме? Под нашето мъдро ръководство ще успеем да сложим ръка на всичко. — Погледнах приятелката си с уважение. — Разбра ли сега — отбеляза наставнически тя.
Константин Николаевич се появи до нас.
— Хората тук са скучни, не мислите ли, Лада Юриевна?
— Да, не е много весело.
— А дали да не отидем някъде, където ще ни бъде по-забавно?
— Знаете ли такова място?
— Има си хас. Например моят апартамент.
Аз се засмях, а Таня, която се появи иззад рамото ми сякаш изпод земята, изчурулика:
— Лада Юриевна, мъжлето ви пристигна, в момента седи в колата под прозорците, но няма да изтрае така дълго.
Разбира се, Таня беше права. Усмихнах се на Константин Николаевич още по-широко и още по-лъчезарно, свих рамене и казах:
— Не ни е писано.
Лома не се отнесе с одобрение към перспективата да стане финансов магнат.
— Какво ще правя в тази банка, кажи де, Лада? Искаш да седя с тези умници, така ли? Ще умра от скука.
— Ще поседиш малко, пък сетне ще видим — утеших го аз.
Таня се захвана здравата с Лома.
— Какво се мусиш? И изобщо за кого се блъскам, за кого рия земята с копита? За любимата си приятелка, което означава, че го правя и за теб. На колко години си? Все така ли ще размахваш юмруци до дълбока старост? Време е да станеш авторитетен човек. А пък там няма да те оставят да скучаеш, защото в банката също седят бандити като теб, само че облечени по-сносно. Такива неща ще направим там, че нямаш представа как ще ти харесат… И за Лада трябва да помислиш. Дали на нея, на тази красавица, на тази умна жена й е лесно да бъде съпруга на бандит? И да седи между четири стени? Може и да е голямо удоволствие да седиш между четири стени с мъж като теб, но ти не си глупак и разбираш, че на една жена винаги й е приятно да се похвали със своя съпруг, а тя с какво може да се похвали? Лада е фин човек, душата й е чувствителна… Ако има повод, би казала: „Мъжът ми е в управлението на еди-коя си банка…“ И звучи добре… Това ще й достави удоволствие и тя ще те обича още по-силно.
Лома се вторачи в мен с подозрение. Аз го прегърнах, разроших косата му и го целунах по носа.
— Естествено аз те обичам такъв, какъвто си, и дори да станеш метач, няма да те заобичам по-малко, но и Таня е права. Защо трябва да се отказваме от парите, ако те сами ни влизат в ръцете?
— Ама какво ще правя там? — започна да капризничи Лома, но вече се усещаше, че е съгласен.
— В началото просто ще си седиш на стола и ще свикваш. Пък и те ще свикнат с теб, а сетне ще видим.
— Не искам, Лада, нищо не разбирам от тези неща.
— Няма нужда да разбираш — ядоса се Таня. — Господи, за какво ни наказваш така! Такова нещо му поднасят на тепсия и с панделка отгоре, а той му се муси…
— А какво ще кажат момчетата? — спомни си Лома за аверчетата.
— Ще пукнат от завист — изпръхтя Таня. — Пък и за какво са ти тези момчета, никаква полза нямаш от тях. Те са ти приятели, докато се наливате заедно с водка, а когато се пропият окончателно, ще те продадат, без да му мислят много-много. Трябва да слушаш жена си, защото мъжът и жената са си най-близките хора на света. А Лада най-добре знае какво е добре за теб и какво не е и няма да ти даде лош съвет, а на аверчетата си не бива да имаш никаква вяра. — Таня леко подскочи и радостно добави: — Че на тях не можеш да им повериш дори кучето. Преди няколко дни Лада се отби в кантората и помоли един малоумник да поразходи Роки, а той загуби кученцето и сетне цялата орда трябваше да го търси, а пък Лада дори плака… Тя оплака ли ти се?
— Не ми се е оплакала — отвърна Лома.
— А трябваше — поклати глава Таня. — Аз бих ти се оплакала, защото кученцето й е подарък от теб, скъпо й е, въпреки че е пълно с бълхи и ако щеш ме убий, но от него няма никаква полза. — Най-накрая Таня се изчерпа. — Казано накратко, Гена, престани да се превземаш, ти ще станеш финансов магнат.
— Ладенце… — изчурулика той и ме погледна жално в очите.