Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Защо? Ще го запишеш в тефтерчето си ли? И ще ми изпращаш картичка всяка година?
— Просто се чудех на колко години си била, когато сте се носили във вихъра на любовта. Ако тогава не си била навършила шестнайсет, той може да бъде съден за изнасилване на малолетна.
Такийла сви устни и се намръщи.
Реших да променя темата.
— Разкажи ни за Томас Куерво.
— Не познавам никакъв Томас Куерво.
— Току-що излезе от магазина му — сопна се Слайдъл.
— За Ти-Бърд ли говорите?
— За него.
Отново сви рамене.
— Бях излязла да се разходя и видях, че вратата на Ти-Бърд е отворена.
— Да се разходиш. В този порой.
— Исках да си купя масло от иглика, за да намажа корема си с него.
— За да не ти се появят стрий и да загрозят външния ти вид.
— Защо си толкова злобен?
— Не знам, сигурно ми е по рождение. Къде е Ти-Бърд?
— Откъде, по дяволите, да знам?
В следващата една минута всички мълчахме. Дъждът тропаше по покрива на колата и се стичаше по стъклата.
Наблюдавах как вятърът понесе един найлонов плик през улицата и го залепи на предното стъкло. След това наруших тишината:
— С баба си ли живееш, Такийла?
— И какво от това?
— Чувала съм, че Ти-Бърд е чудесен лечител.
— Доколкото знам, в това няма нищо незаконно.
— Така е — съгласих се аз. — Не е незаконно.
— Откъде Ти-Бърд има твоя снимка? — намеси се Слайдъл.
— Каква снимка?
— Снимката, която е на бюрото ми. Ако искаш, можем да отидем до управлението и да я погледнем заедно.
Такийла разпери пръсти и ококори очи.
— Божичко, колко се уплаших!
Слайдъл стисна зъби и мускулите на челюстите му се издуха. Хвърли бърз поглед към мен. Намигнах му: „Успокой се!“
— Ти-Бърд е изчезнал от няколко месеца — започнах аз — и полицията се безпокои, че може да му се е случило нещо лошо.
За първи път се обърна към мен и ме погледна. По погледа й разбрах, че е разтревожена.
— Кой би искал да нарани Ти-Бърд? Той само помага на хората.
— Как им помага?
— Ако някой има нужда от нещо по-специално.
— Ти християнка ли си? — попитах аз и посочих кръстчето на врата й.
— Що за тъп въпрос? Защо искаш да знаеш?
— Ти-Бърд е сантеро, нали така?
— Едното няма нищо общо с другото. Ако искаш да се помолиш, отиваш в черквата. Ако искаш да се случи нещо, отиваш при Ти-Бърд.
— Какво нещо да се случи.
— Ами, например, ако кашляш. Или искаш да си намериш работа. Каквото и да е.
Изведнъж се досетих.
— И ти отиде при Ти-Бърд, защото си бременна.
Такийла сви рамене и не каза нищо.
Какво ли е искало това момиче от сантерото? Да направи аборт? Да роди здраво бебе? Да роди момиче, а не момче?
Наведох се напред между седалките и поставих ръка върху рамото й.
— Дала си на Ти-Бърд ученическата си снимка, за да я използва в някакъв ритуал, нали така?
Изведнъж съпротивата й изчезна. В момента просто изглеждаше уморена и мокра. И бременна. И много, много млада.
— Исках Клиф да се погрижи за мен и бебето.
— А той не е искал да изостави жена си — опитах се да отгатна.
— Ще си промени мнението — каза тя и неволно погали корема си.
— Имаш ли някаква представа къде може да е отишъл Ти-Бърд? — попитах тихо.
— Не.
— Той има ли семейство?
— Не съм чувала нищо за никакво семейство.
— Кога го видя за последен път?
— Някъде през лятото.
— Има ли нещо друго, което можеш да ни кажеш?
— Това го знам от баба ми. Тя казва, че ако искаш нещо, Ти-Бърд може да го превърне в действителност.
Такийла сключи пръсти над нероденото си дете и погледна към Слайдъл.
— Ще ме обвиниш ли в някакво престъпление?
— Не напускай града — заяви той. — Може би ще трябва да си поговорим отново, и то съвсем скоро.
— Следващият път ще се приготвя като за парти. — Такийла отвори вратата, измъкна се от колата и закрачи по тротоара.
Изведнъж ми мина една мисъл. Дали не сме я обидили? По дяволите! Знаех каква е съдбата на момичета като нея. Щеше да отглежда детето си сама. Щеше да работи за минимална заплата. Животът й щеше да е изпълнен с много надежди, а портмонето й винаги щеше да е празно.
Излязох от колата.