Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Такийла.
Тя се обърна към мен, ръката й лежеше на корема.
— Ако искаш, мога да се обадя, да разбера каква помощ можеш да получиш.
Погледът й се спря върху лицето ми.
— Но не мога да ти обещая нищо със сигурност — добавих аз.
Тя се поколеба, след това каза:
— И аз, госпожо.
Написах телефонния си номер и й подадох визитката си.
— Такийла, това е личният ми номер. Можеш да ми се обадиш по всяко време.
Гледах я как се отдалечава. В това време Слайдъл се измъкна от колата. Двамата се отправихме обратно към Ботаника.
— Значи детето от казана не е детето от снимката.
— Така е — съгласих се аз.
— Тогава, коя, по дяволите, е тя?
Реших, че въпросът му е риторичен, затова не отговорих.
— Няма значение. Този нещастник все пак е използвал черепа и бедрените кости на някое хлапе. Според мен Куерво не се занимава само с лекуване на трипер.
Започнах да отговарям нещо, но Слайдъл ме прекъсна:
— Ами Джими Клапек? Няма никакво съмнение, че е бил убит. Но казваш, че това е работа на сатанистите, а Куерво не е такъв, нали така?
Вдигнах ръце, не знаех какво да отговоря.
— И къде, по дяволите, е Риналди? — Слайдъл извади мобилния си телефон.
Мислите напираха в главата ми, докато се движех бързо в дъжда.
Такийла Фрийман.
Джими Клапек.
Ти-Бърд Куерво.
Сантерия.
Пало Майомби.
Сатанизъм.
Нямах никаква представа, че до края на деня щяхме да идентифицираме още двама души, да решим един стар случай и да се сблъскаме с още една странна религия.
18
След час претърсване не открихме нищо подозрително в магазина на Куерво. В Ботаника нямаше нито черепи, нито убити животни, нито намушкани с игли кукли.
— Значи Ти-Бърд е държал кости само в бърлогата си на Грийнлийф.
Върнах на място буркана, който оглеждах, и обърнах поглед към Слайдъл. С прилепналата си от дъжда коса и с мокрите дрехи приличаше на героя от „Черната лагуна“, който цял ден лежи на дивана и гледа телевизия. Честно казано и аз не изглеждах особено добре.
— Има логика в това — обадих се аз. — Никой не знае за мазето, там се е чувствал сигурен.
— Казаните са типични за това „пало“ нещо.
Не бях сигурна дали Слайдъл ми зададе въпрос или просто разсъждаваше на глас.
— Пало Майомби. Но според това, което Такийла ни разказа за Куерво, той по-скоро е бил някакъв домашен сантеро.
— Ако е безобиден, защо държи казани?
— В сантерия няма твърди правила.
— Какво значи това?
— Може би Ти-Бърд просто обича казани.
— И трупове на животни — Слайдъл подритна казана с върха на обувката си.
Той издрънча силно.
— Защо този е празен?
— Не знам.
— И къде, по дяволите, е Куерво?
— Може да е в Еквадор — предположих аз.
— Ако питаш мен, може да си остане там завинаги. Аз трябва да работя по случая на Клапек.
И е тези думи Слайдъл изчезна зад завесата.
Последвах го.
Навън дъждът беше поспрял и в момента валеше ситно, но непрекъснато. Телефонът на Слайдъл иззвъня, докато заключваше вратата на магазина.
— Да.
Дочух гласа, който му говореше нещо.
— Може ли да се вярва на хлапето?
Гласът продължи да говори.
— Заслужава си да си поизтъркаме обувките.
Да си поизтъркаме обувките? Едва се сдържах да не се разсмея.
След това Слайдъл предаде разговора ни с Такийла Фрийман и описа претърсването на Ботаника. Гласът отново заприказва нещо, този път по-дълго.
— Не, по дяволите — Слайдъл погледна към мен. — Да. И тя си има своите специални моменти.
Последва ново, още по-дълго изказване.
— Адресът валиден ли е?
Слайдъл отново хвърли поглед към мен. Не можех да си представя какво казва човекът от другата страна.
— Ти се заеми с Рик. Аз ще отскоча до Пайнвил. Ще се чуем по-късно следобед.
Гласът отсреща отново каза нещо.
— Разбрано.
Слайдъл затвори телефона.
— Риналди ли беше? — попитах аз.
Той кимна.
— Едно от приятелчетата на Клапек го видяло с някакъв мъж в нощта, когато изчезнал. По-възрастен, носел бейзболна шапка. Не бил от редовните клиенти. Хлапето казало на Риналди, че от вида му го побили тръпки.