Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Много добре, сър. — Както обикновено прислужникът не изрази никаква емоция.
Очевидно постоянното присъствие на Еркюл Поаро в „Мон Репо“ смущаваше много хора. Виктор Астуел изрази недоволство пред снаха си:
— Нямам нищо против, Нанси, но ти не знаеш що за хора са тези. Тук си е намерил удобно местенце да преживява и както изглежда се готви да остане едва ли не месец. Да не говорим, че му плащаш кой знае колко много на ден.
Лейди Астуел твърдо му отговори, че може сама, без чужда намеса да се грижи за работите си.
Лили Маргрейв отчаяно се опитваше да прикрие притеснението си. Отначало реши, че Поаро й вярва, но сега вече не беше сигурна.
Той не само дебнеше като котка. На петия ден от пребиваването си в имението донесе на вечерята тампон и албум за отпечатъци. Като метод за взимане на отпечатъци на хората в дома приспособлението изглеждаше много глупаво, но вероятно все пак не толкова, щом никой не си позволи да откаже. Едва след като малкият човек се оттегли, за да си легне, Виктор Астуел заяви:
— Нали виждаш какво следва от това, Нанси? Той преследва някой от нас!
— Не говори глупости, Виктор!
— Ами тогава какво означаваше този негов албум?
— Мосю Поаро знае какво върши — отвърна убедено лейди Астуел и многозначително погледна към Оуен Трефусис.
Скоро след това Поаро си поигра да вземе отпечатъците от обувките на всички върху хартиени листове. На другата сутрин, влизайки с котешки стъпки в библиотеката, детективът стресна Оуен Трефусис, който падна от стола си, сякаш бе застрелян.
— Моля да ме извините, мосю Поаро — смотолеви объркано, — но доста ни изнервихте.
— Така ли? Защо? — попита невинно малкият човек.
— Ще си призная, мислех си, че обвиненията срещу Чарлс Левърсън са неоспорими. Очевидно вие не смятате така.
Поаро се бе загледал през прозореца. Изведнъж рязко се обърна към секретаря:
— Ще ви кажа нещо, мосю Трефусис, съвсем поверително.
— Да?
Поаро изглежда не бързаше да започне. Поколеба се известно време. Изведнъж заговори толкова гръмогласно, сякаш някой блъскаше по врата. За човек, който споделяше нещо поверително, говореше твърде високо. Гласът му заглушаваше стъпките навън във вестибюла.
— Ще ви го кажа поверително, господин Трефусис. Има нови факти. Те ще докажат, че когато Чарлс Левърсън е влязъл във високата стая онази вечер, сър Рубън вече е бил мъртъв.
Секретарят се втренчи в него.
— Но какви факти? Защо досега не сме чули за тях?
— Ще чуете — промърмори тайнствено детективът. — Междувременно само ние двамата ще го знаем.
Той пъргаво излезе от стаята и почти се сблъска с Виктор Астуел във вестибюла.
— Сега ли се прибирате, мосю?
Астуел кимна и задъхано каза:
— Навън е отвратително. Студено и ветровито.
— О, значи днес няма да се разхождам. Аз съм като котките. Обичам да седя до огъня и да ми е топло.
— Става, Джордж — рече Поаро на верния си прислужник вечерта, като потриваше ръце. — Хванаха се на въдицата! Трудно е да се играе ролята на котка, Джордж, да се чака, но се отплаща. Да, чудесно се отплаща. Утре ще направим нещо друго.
На следващия ден се наложи Трефусис да отиде до града. Тръгна със същия влак, както Виктор Астуел. В момента, в който напуснаха къщата, Поаро сякаш бе обзет от треска.
— Хайде, Джордж, на работа! Ако камериерката се доближи до тези стаи, трябва да намериш начин да я задържиш. Опитай се да й говориш приятни неща и да я забавиш.
Първо влезе в стаята на секретаря и започна внимателно да претърсва. Не остана нито един шкаф, нито едно чекмедже неизследвано. После набързо прибра всичко на място и заяви, че е приключил. Джордж, който пазеше на вратата, се покашля многозначително.
— Ако ме извините, сър…
— Да, драги ми Джордж?
— Обувките, сър. Двата чифта кафяви обувки бяха на втория рафт, а лачените бяха на рафта под тях. Объркахте им местата, когато ги подреждахте.
— Великолепно! — извика Поаро с вдигнати ръце. — Но нека не се тревожим за това. Уверявам те, Джордж, че не е от значение. Мосю Трефусис никога няма да забележи такава подробност.
— Както кажете, сър.
— В задълженията ти влиза да забелязваш разни неща — окуражи го Поаро, като сложи ръка на рамото му. — Това определено говори в твоя полза.
Прислужникът не отговори и когато малко по-късно същата операция бе повторена в стаята на Виктор Астуел, той изобщо не коментира факта, че бельото му не беше поставено в чекмеджето така, както бе намерено. Последващите събития показаха, че прислужникът е бил прав, а Поаро не. Същата вечер Виктор Астуел нахълта разярен в дневната.