Последният скок на лъва

„ДО ВСИЧКИ АГЕНТИ НА ФБР И ДЕТЕКТИВИТЕ НА НЙПУ: ДВАМА ЛИБИЙСКИ ИНФОРМАТОРИ ОТ НЮ ЙОРК СЕ ОБАДИХА С ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХАЛИЛ В КОНЩА. ПРОВЕРЕТЕ ИМЕЙЛИТЕ СИ ЗА ПОДРОБНОСТИ И ИНСТРУКЦИИ ОТНОСНО ЗАЛАВЯНЕТО НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ. УОЛШ, ГСА АТС/НЙ“.

Изключи телефона на Мейфийлд и се замисли. Ако бе вярно, съобщението създаваше известни проблеми за него и задачата му. Нямаше да знае на кого може да има доверие.

Осъзна обаче, че ако съобщението от Уолш е било изпратено до всички агенти и детективи, би трябвало да се появи и в телефона на Хейтам. А там го нямаше. Когато го беше пратил, Уолш не беше знаел, че Асад Халил ще се сдобие и с телефона на Хейтам. Тогава защо го нямаше в телефона на Хейтам? И защо бе налице в телефона на Мейфийлд? Тя беше мъртва, когато съобщението е било пратено.

Следователно съобщението беше фалшиво, изпратено само до телефона на Мейфийлд, за който Уолш явно вече подозираше, че е в ръцете на Асад Халил. И именно затова телефонът й все още работеше.

Облегна се и се загледа към осветената от слънцето вода. Е, може би все пак бяха хитроумни. Но недостатъчно.

Или… може би съобщението бе истинско, но не беше изпратено до всички детективи и агенти, въпреки обръщението. Може би не бяха имали доверие на Хейтам. Или може би Хейтам не беше включен поради някаква друга причина.

Всъщност Халил не знаеше всичко, което трябваше да се знае за начина на работа на Антитерористичната спецчаст. Тя си оставаше в известна степен загадка за либийското разузнаване и за приятелите му от Ал Кайда — за разлика от другите организации като ФБР например.

Така или иначе, съобщението притежаваше всички издайнически признаци на дезинформация и трябваше да го разглежда именно по този начин. Борис, който дни наред му бе обяснявал подобни неща, сигурно щеше да остане доволен.

„Англичаните са майстори на дезинформацията“ — беше му казал той. — „Американците са се научили от тях, французите си въобразяват, че е тяхно откритие, а немците не са достатъчно ловки, за да измъдрят добра лъжа. Колкото до вашите някогашни колониални владетели италианците, те вярват на собствените си дезинформации и действат според тях“. Беше завършил лекцията си с думите: „Но най-добрият разпространител на дезинформация на света е КГБ“.

Халил не искаше да обижда учителя си, като го предизвиква, но въпреки това му напомни, че КГБ вече не съществува и че „може би е“ следва да се замени с „беше“.

Борис бе свикнал с обидите на Халил, независимо дали изтънчени, или не, и само се изсмя между две чаши водка. Малик бе посъветвал Халил да е по-снизходителен към руснака. „Той е изгубена душа от изгубена империя, безбожен и забравен от Бога корабокрушенец, изхвърлен на нашия бряг. Използвай го, Халил, но имай съжаление към него. Той никога няма да се измъкне жив оттук“.

Но Борис се беше измъкнал от Либия с помощта на ЦРУ. Беше се продал на американците и правеше за тях онова, което бе правил за либийското разузнаване — издаваше тайни срещу пари. И едва не предаде Асад Халил. Но съдният му ден вече наближаваше.