Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Желанието му бе да проникне през охраната на тази сграда по време, когато малко хора са по работните си места, и да стигне до горните етажи, където се намираше Антитерористичната спецчаст. И да избие всички, които са по кабинетите си.
Малик нарече плана безумен.
„За теб е приемливо да станеш мъченик за каузата на нашия народ, Асад — каза му — но не мисля, че ще постигнеш много, преди да те убият. Или още по-лошо, да те заловят“.
А Халил отговори:
„Най-великите герои на исляма са били онези, които са нахлували сами във вражеския лагер през нощта и са отсичали главата на водача на противниците в собствената му шатра“.
„Така е“ — съгласи се Малик. — „И ако имаше кон и меч, и враговете ти също бяха въоръжени с мечове и спяха в шатрите си, това би било добро дело и бих го одобрил. Но те уверявам, дръзки ми приятелю, че няма да стигнеш по-далеч от лобито на сградата, преди да те убият или хванат“.
Халил не му възрази, но сега отново си помисли, че наставникът му бе прекалено предпазлив. Американците като цяло бяха арогантни, военните и хората от специалните им служби се смятаха за непобедими, а това ги правеше нехайни. И беше сигурен, че не са научили нищичко на 11 септември и през изминалата оттогава година и половина.
Във всеки случай приятелите му от Ал Кайда му бяха казали, че ще изберат целта и че от съображения за сигурност, тя няма да му бъде разкрита до самия край на мисията.
Амир прекъсна мислите му.
— Господине? Може би е по-добре да не се заседяваме тук твърде дълго.
— Неспокоен ли си, Амир?
— Да, господине.
— Не правиш нищо нередно, Амир — напомни му Халил. — Така че недей да се държиш като прегрешил.
— Да, господине.
— Тръгвай.
Амир превключи на скорост и бавно потегли на юг по Бродуей.
— Към Световния търговски център ли?
— Да.
Амир продължи на юг.
— Има наблюдателна платформа, от която можете да видите мястото. — Помълча и добави: — Превърнало се е в туристическа атракция.
— Добре. Моля се в идните години да се появят още подобни атракции.
Амир не отговори.
Завиха на запад по Кортланд Стрийт и Амир каза:
— Близнаците се намираха точно отпред, сър. Платформата е отдясно, на една пресечка по-нататък. Ако искате да видите дупката в земята, ще спра близо до нея.
— Да, добре — отвърна Халил. — Но първо трябва да видя сградата на Държавните приходи. Казаха ми, че се намирала на Мъри Стрийт.
Амир не се поинтересува защо пътникът му иска да види тази сграда, а зави надясно по Чърч Стрийт и мина покрай наблюдателната платформа.
Халил видя доста хора да се качват и да слизат от дългата платформа, но иначе улиците тук бяха почти пусти.
Амир зави наляво по Мъри Стрийт — еднопосочна улица с мрачни офис сгради. Покрай тротоара имаше няколко паркирани коли, но не се виждаха никакви движещи се автомобили. Пешеходци също нямаше.
Амир посочи наляво.
— Това е сградата на американската данъчна служба.
— Спри срещу нея.
Амир отби и спря срещу сградата.
— Ще се върна пеша до наблюдателната платформа — каза Халил.
— Да, господине. — Амир изключи двигателя и попита предпазливо. — Ще имате ли още нужда от услугите ми?
— Мисля, че не.
— Добре, господине… Нашият общ приятел спомена за компенсация…
— О, да. Забравих.
Халил се наведе и извади от сака ледокопа и бейзболна шапка с надпис „Метс“ над козирката.
— Свърши чудесна работа — каза на Амир.
— Благодаря, господине.
Халил стисна дървената дръжка с дясната си ръка, огледа се, за да се увери, че са сами, после прецени положението на главата на Амир и разстоянието до тавана. Замахна силно. Върхът с лекота проби черепа на Амир и влезе през горната дясна част на главата му.
Дясната ръка на Амир се стрелна назад и хвана ръката на Халил, която продължаваше да държи ледокопа.
— Какво… Какво пра…
— Спокойно, приятелю. Не се разстройвай.
Хватката на Амир започна да отслабва. Халил знаеше, че парчето метал в мозъка му може и да не го убие незабавно, така че трябваше да изчака вътрешните кръвоизливи да си свършат работата. Амир обаче не бързаше да умира и Халил започна да губи търпение. Погледна през прозорците на таксито и през задното стъкло видя как някакъв млад мъж завива по Мъри Стрийт. Беше цивилен и едва ли беше полицай, но можеше да създаде проблем.