Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
20
Преспах на стола в стаята на Кейт и на сутринта излязох на паркинга, намерих джипа и взех някакви дрехи от багажа. Преоблякох се в интензивното, отново седнах до Кейт и я загледах как спи. Една сестра дойде да провери показателите й и я помолих да прибере окървавения ми парашутистки екип в найлонов плик и да го предаде на щатските полицаи, които вероятно щяха да го поискат като доказателство. Може пък и да не им беше нужен, но аз не го исках и се надявах, че през остатъка от живота си едва ли ще видя подобен екип.
Кейт се събуди. Изглеждаше забележително добре за човек, стоял на прага на смъртта, но дежурният хирург реши да остави тръбата за дишане, така че Кейт не можеше да говори, а се налагаше да ми пише бележки. Едната гласеше:
„Намери Халил, преди той да намери теб“.
— Ще го намеря — уверих я.
Но всъщност аз не бях следващата му цел, както очаквах. Винс Парези ми се беше обадил вчера следобед с новината за Гейб Хейтам, жена му и дъщеря му. Смъртта на един от нашите, наред със семейството му, в собствения му дом, беше променила напълно случая от опит за убийство на федерален агент в… ами, в нещо напълно различно. Няма да кажа, че преследвачите бяха станали преследвани, но определено изглеждаше по този начин.
Познавах Гейб, харесвах го и го уважавах. Беше извънредно полезен при предишното идване на Асад Халил. Предполагах, че Халил също знае това — или просто беше научил, че в спецчастта има американец от арабски проход, и бе решил, че Гейб Хейтам е предател и заслужава да умре. Но защо да убива жена му и дъщеря му? Защото се е случило да са си у дома? Не, Халил го беше планирал по този начин. В неговия свят нямаше невинни цивилни. Както и да е, Парези ми каза и че според следователя на местопрестъплението Гейб е оказал съпротива. Браво на теб, Гейб.
Би трябвало да обвинявам себе си, че не се бях сетил по-рано за Гейб Хейтам… а когато се сетих, може би трябваше да съм по-настоятелен пред Парези. Но нямах намерение да се бичувам с този пропуск. Смятах да пипна Асад Халил и да го дам на правосъдието. Или, както все по-често казваме напоследък, ние щяхме да му въздадем правосъдие.
Така или иначе, не казах на Кейт за избиването на семейство Хейтам. Щях да го направя, но не точно сега.
„Как я караш?“ — написа ми Кейт.
— Чудесно — отвърнах. — Само съм малко депресиран, че пропуснах следващите два скока.
„Искам пак да скачам“ — написа тя.
— Страхотно. — Следващия път няма да качим либийския терорист с нас. Зачудих се дали пък не мога да съдя Крейг, че е пуснал Асад Халил в клуба.
Дойде поредната сестра да провери мониторите, системите или каквото там и аз използвах момента да помисля за случая.
Колкото до новинарското отразяване на убийството на семейство Хейтам, според Парези НЙПУ под силния натиск на Министерството на правосъдието разследвало случая като нахлуване на неизвестен извършител или извършители с неизвестни мотиви. Можехме да минем с тази версия около седмица, преди пресата да надуши нещо или да стане прекалено любопитна. Или докато не се появи още някои труп на федерален агент. Моят например. Но тъй като работех в правозащитен орган, беше донякъде по-лесно да държа журналистите на тъмно и да ги храня с боклуци, особено след като беше намесена националната сигурност.
Освен това след 11/9 ФБР бяха получили едва ли не военновременни правомощия по силата на Пейтриът Акт и други по-малко известни закони и разпоредби. Но не бяха само законите — нагласата на Министерството на правосъдието също се беше променила и хората, които вършеха реалната работа, бяха станали по-агресивни и по-неразговорливи пред медиите.
Колкото до медийното отразяване на случилото се в окръг Съливан, нещата не бяха трудни. Първо, всичко се бе случило на затънтено място и второ, за свидетелите покушението изглеждаше като нападение на ненормален — каквото си беше в действителност. Името на жертвата бе премълчано от властите. Край на изявлението за пресата.
Като стана въпрос за споделяне и разпространяване на информация, казах на Кейт, че ще се обадя на родителите й и ще им кажа за станалото — естествено, без да ги тревожа. Нещо от сорта на:
„Здрасти, госпожо и господин Мейфийлд, един ислямски терорист клъцна гръкляна на дъщеря ви, но тя вече е добре“.
„Не, аз ще им се обадя, когато разкарат шибаната тръба от гърлото ми“ — написа Кейт със стегнатия си почерк.
— Бъди така добра да не ругаеш — казах аз.
„Намери ми лаптоп, за да мога да пращам имейли и да влизам в интернет“ — написа тя.