Последният скок на лъва

— Трябва да изтрием тези кучи синове от лицето на земята.

— Харолд. Не говори така.

— Че защо?

Жената като че ли беше усетила, че мъжът до тях може би е чужденец. Вероятно мюсюлманин. Побутна съпруга си, хвана го под ръка и го помъкна настрани.

Халил се усмихна.

Видя малка група младежи и девойки с тениски, на които имаше лице на брадат мъж и надпис „Какво щеше да направи Исус?“

Помисли си, че това е много добър въпрос, и макар да бе изучавал християнските завети, които наред с еврейските бяха свещени за всички мюсюлмани, не можа да намери задоволителен отговор. Исус беше велик пророк, но неговото послание за любов и опрощение не достигаше до Асад Халил. Много повече му допадаха суровите слова и действия на еврейските пророци — те по-добре разбираха истинското сърце на мъжа. Исус, реши той, е заслужавал да умре от ръцете на римляните. Те бяха осъзнавали опасността от човек, проповядващ мир и любов.

Малката група младежи беше коленичила при перилата и се молеше безмълвно. Халил не се съмняваше, че молитвата им е не само за загиналите, но и за враговете им, и че молят Бог да им прости. И това беше добре. Това беше първата крачка към победата над враговете. Самите римляни станали християни и започнали повече да се молят, отколкото да воюват. И накрая също си получили заслуженото.

Слънцето се беше изместило на запад и осветяваше лицата на хората: опечалени, но повечето дошли да търсят зрелище. Някои всъщност, помисли Халил, не проумяваха какво им се е стоварило на главите, а други само смътно разбираха защо се е случило. Беше сигурен, че мнозинството вижда това събитие като отделен инцидент, без никакъв контекст и смисъл. Американците живееха за момента, без история и съответно без пророчество. Тяхното невежество и арогантност, любовта им към комфорта и неподчинението им пред Бог бяха най-големите им слабости. Моментът, в който живееха, отминаваше — и за тях нямаше бъдеще.

Вой на сирени го изтръгна от унеса му. Той погледна назад Чърч Стрийт и видя две полицейски коли с включени светлини да се движат бързо към Мъри Стрийт. Предположи, че се отзовават на повикване за мъртъв таксиметров шофьор. Или може би не съвсем мъртъв. Но дори да бе оцелял, Амир знаеше по-малко и от самите полицаи.

Знаеше обаче как е облечен Халил и че в момента се намира на наблюдателната платформа при Световния търговски център. Така че май беше време да се маха оттук.

Отправи безмълвна молитва за падналите мъченици и завърши с любимите си стихове от една стара арабска бойна песен.

„Препуска сам ужасен конник, със сабя йеменска, другар единствен; по нея няма други украшения, освен резки по хладната стомана“.