Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Сигурен съм обаче, че Кейт щеше да поиска да прочете пълния ми доклад за инцидента, в който бях задължен да изложа подробно всички тези неща. Пък и сигурно щеше да поиска да види видеозаписа на скока. После щеше сама да си направи изводите за храбростта и бързия ум на съпруга си. И, естествено, аз щях да кажа:
„Просто си свърших работата“.
Можеше също да спомена, че Крейг е припаднал, като е видял кръв.
— Е, трябва да ида в службата и да си подготвя доклада — казах. Умът й явно се беше зареял нанякъде, така че добавих: — Много писане ме чака.
Тя кимна разсеяно, после почна да пише. Обърна бележника към мен.
„Искам да го убия“.
Откъснах страницата и я прибрах в джоба си. Дори след 11/9 не ни е позволено да казваме — да не говорим да пишем такива неща.
— Ще го задържим и ще го дадем на правосъдието — уверих я.
Естествено, тя знаеше, че Джон Кори има наум нещо друго, и прокара пръст през гърлото си. Намигнах й.
Тя отново започна да пише и ми подаде бележника.
„Както и миналия път, Халил има хора тук. Убива връзките си. Ако изникне някой мъртъв либиец, провери мобилния му телефон и записите и виж с кого е разговарял напоследък. Един от номерата ще е на Халил. Започнете да го следите“.
Усмихнах се и й върнах бележника.
— Умно. — Трябваше само да намерим мъртъв либиец с мобилен телефон и нещата щяха да са в наши ръце. — Мисля, че току-що издържа неврологичния изпит.
„Късмет на твоя“ — написа тя.
Отново се усмихнах.
— Връщам се в службата. Ще поддържам връзка с болницата и ще те махнем оттук при първа възможност. Дотогава си почивай и слушай докторите. — И добавих: — И тъй като нямаш друга работа, мисли за случая.
Целунах я по бузата, тя хвана ръката ми и я стисна. После написа:
„Много, много внимавай“.
Имаше право.
21
Първо се отбих при сестрите и им напомних да си отварят очите на четири, макар да смятах, че непосредствената заплаха е отминала — Асад Халил несъмнено беше в района на Ню Йорк Сити, където беше убил Гейб и семейството му. Нищо обаче не му пречеше да се върне тук, ако реши, че Кейт е жива. Тя щеше да е в по-голяма безопасност в болницата Белвю в Манхатън, където охраняването на ранени жертви, свидетели или затворници е нещо обичайно. Така де, сигурно последния път, когато са охранявали жертва в окръга Съливан, нещастникът е бил ранен от мускет. Както и да е, измислих парола (Лудия Джон), която щеше да ми позволява да съм в течение на състоянието на Кейт.
После отидох при асансьорите, където имаше нова смяна униформени щатски полицаи, и си побъбрих с тях. Вече не бях толкова обезпокоен за Кейт, така че май направих малко по-добро впечатление на тези двамата. Освен това бях с хубави панталони и скъпо спортно сако — бях го приготвил за партито след скоковете, когато смятах да навра главата на Крейг в тоалетната чиния.
— Този тип е добър актьор — повторих им няколко пъти. Добрата шега винаги се запомня, затова добавих — Ако се съмнявате за някого, попитайте го дали случайно не пуши Кемъл и не си ли пада по яхането на камили.
Ченгетата се усмихнаха учтиво.
Удовлетворен, че тук всичко е под контрол, медицински и друг, слязох с асансьора до фоайето, отидох в магазина за подаръци, купих едно симпатично плюшено лъвче и помолих да го качат в стаята на Кейт. Аз съм грижовен тип. И като стана дума за лъвове и ръмжене, стомахът ми започна да негодува, така че си купих някакъв боклучав снакс и кафе излязох на паркинга и се качих в джипа. Започнах двучасовото пътуване обратно до Манхатън.
Беше поредният идеален ден, а през май планините наистина изглеждат чудесно. Разбирах защо Кейт понякога казваше, че трябва да си вземем някое местенце тук. Отворих пликчето личинки от сирене или нещо подобно и започнах да ги тъпча в устата си. Как си позволяват да продават такива боклуци в болница?
Телефонът ми иззвъня и отговорих. Имам си хендс-фри за докато карам — просто пускам волана.
Беше капитан Парези.
— Как е Кейт? — попита ме.
— На път към възстановяването.
— Добре. А ти как си?
— На път към Ню Йорк.
— Добре. Виж, рано сутринта някакъв човек открил труп на гара Дъгластън, недалеч от къщата на Гейб. Жертвата е шофьор на лимузина, намерен е зад волана на линкълна си, прострелян през облегалката на седалката.