Последният скок на лъва

Вече наближаваха Бруклинския мост.

Асад Халил гледаше през прозореца. Забеляза някакво магазинче за храна, над което имаше надпис на арабски. Видя и две забулени жени и попита:

— Този район мюсюлмански ли е?

— Срещат се, господине, но много повече са южно оттук, в Бей Ридж — отвърна Амир. — Американците го наричат Бейрут — добави и се изсмя насила.

— А къде е Брайтън Бийч? — попита Халил.

— Още по на юг, господине. Там са руснаците.

Халил знаеше това. Брайтън Бийч беше мястото, където живееше Борис. И където щеше да умре.

Излязоха на Бруклинския мост и Халил погледна през реката към високите небостъргачи на остров Манхатън. Наистина място на богатство и власт — и бойците на джихада лесно можеха да се обезкуражат, когато гледаха този пейзаж или когато пътуваха през страната. Спомни си обаче римските руини в Либия — само те бяха останали от най-великата империя, която бе виждал светът. В крайна сметка, помисли си, и най-големите армии и флотилии са нищо, когато хората не вярват в нищо. Богатството на империята покварява хората и властите и те не могат да се сравняват с онези, които вярват в нещо по-висше от търбусите си и които почитат Бог, а не златото.

Усещаше, че американската империя е прехвърлила зенита на своята мощ и слава и, подобно на Рим, е започнала дългото пътуване към разрухата и смъртта. Не очакваше да доживее до погребението й, но децата на исляма, родени и неродени, щяха да наследят руините на Америка и Европа и да завършат завоеванието, започнато от Пророка преди тринадесет столетия.

Погледна към мястото, където се бяха издигали Близнаците. Моментът, когато се бяха срутили, беше началото на края.

Минаха моста и Халил каза:

— Откарай ме първо до Федерал Плаза двайсет и шест.

— Господине?! Но това е сградата на ФБР!

— Зная какво е. Карай.

Амир като че ли се поколеба, но зави по една тиха уличка.

В тази част на града имаше малко коли и пешеходци. Халил знаеше, че това е правителственият район. Огромните сгради се извисяваха към небето и скриваха слънцето.

След няколко минути Амир излезе на широк булевард намали и посочи една сграда отляво — издигаше се на сто метра над тротоарите.

— Това е.

— Паркирай от другата страна на улицата — каза Халил-Амир спря на Бродуей, срещу главния вход на Федерал Плаза 26.

Сградата бе заобиколена от открити пространства, а малката уличка, минаваща южно от правителствения комплекс, беше преградена с бариери. Имаше и полицейска кола.

Амир явно очакваше въпрос и обясни:

— След великата победа от единадесети септември онази улица, Дуейн Стрийт, е затворена за автомобили.

Халил гледаше как някакъв мъж с костюм и куфарче в ръка върви по улицата. Усмихна се и си помисли, че може би смъртта на Мейфийлд е накарала колегите й да работят на техния шабат.