Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Не исках да прочете нещо за Хейтам, затова започнах да шикалкавя.
— В интензивното лаптопите са забранени. Излъчват микровълни и разни такива неща, дето могат да прецакат мониторите.
Тя като че ли се хвана, така че може би беше вярно.
Д-р Голдбърг дойде да провери пациентката си и се ухили до уши. Хубаво е да спасиш нечий живот, вероятно това дори те кара да се чувстваш много добре. Докато бях детектив от отдел Убийства, срещите ми с почти всички жертви на престъпление ставаха в моргата, а не в болницата. И ако трябва да съм честен, аз самият съм пратил неколцина извършители на двете места и това не ме е карало да се чувствам добре. Е… с някои изключения.
Като стана въпрос за сурово правосъдие, отново си спомних последния си разговор с Асад Халил по телефона на Кейт преди три години. Беше казал:
„Просто исках да се сбогувам с теб и да ти напомня, че ще се върна“.
Явно беше развил силна лична неприязън към мен и към Кейт. Пък и ние не си падахме особено по него. Така де, кучият му син се опита да ни убие. Нищо чудно, че професионалните ни отношения — между престъпник и правозащитник — се бяха изродили в нездрава лична вражда. Асад Халил се беше отказал от планираната си мисия, а аз се бях отказал да се опитвам да го арестувам. Новата игра се казваше „Убий другия“. Проста работа. Така че когато преди три години ми обеща, че ще се върне, аз му отговорих с ентусиазъм:
„С нетърпение очаквам пак да се срещнем“.
И точно тогава той ми каза:
„Ще те убия. Ще убия и курвата, която е с теб, дори да ми трябва цял живот“.
Погледнах Кейт в леглото й и си припомних, че не беше особено щастлива, че Асад Халил я нарича курва. И, честно казано, изобщо не я виня за това. От друга страна, трябва да се имат предвид някои културни различия и, както й бях обяснил тогава, в качеството си на федерален служител тя трябва да се отнася с разбиране към по-традиционното възпитание на Асад Халил относно ролите на представителите на различните полове. Да се надяваме, че ще успеем да изгладим тези различия, преди да го убия.
Д-р Голдбърг говореше нещо и изглеждаше много доволен от възстановяването на пациентката си. Увери ни, че след около два дни Кейт може да бъде преместена с медицински хеликоптер в града, да полежи още няколко дни в болница, после да остане у дома и да се върне на работа в рамките на един месец. Звучеше добре, но ясно личеше, че на Кейт това й се струва твърде дълго време.
След като докторът си отиде, тя ми написа:
„Искам да се върна на работа следващата седмица“.
— Хайде първо да те приберем у дома — отвърнах. — Искам да преценя степента на мозъчното ти увреждане.
Тя се опита да направи знака на мира, но беше останала без сили и успя да вдигне само средния си пръст.
Исках колкото се може по-скоро да се заловя за работа, но прекарах още половин час с нея. Тя изписа сума ти въпроси за това как върви случаят и й казах всичко, което знаех, с изключение на смъртта на семейство Хейтам. Освен това пропуснах да спомена, че телефонът й пистолетът й са изчезнали и вероятно са в ръцете на нападателя й. Подобни неща наистина могат да разстроят едно ченге или агент на ФБР и макар Кейт да нямаше вина, щеше да го приеме зле. Не исках и да се впускам в подробности какво точно се случи, след като скочихме от самолета, но от въпросите й се виждаше, че тя търси някакво уверение, че е направила всичко по силите си да окаже отпор на Асад Халил. Това беше въпрос на его — подобно на повечето жертви на нападение, Кейт се чувстваше насилена. Професионалната й чест също бе накърнена. Татко й е бил агент на ФБР и малкото му момиченце би трябвало само да се справя с големите лоши типове и тъй нататък.
Така че бях съвсем откровен.
— Той е по-едър и по-силен от теб. Освен това беше замислил нападението и не е глупав. Ти направи всичко възможно и спаси живота си, като отби ножа. Това е реми. Следващият рунд е наш.
Тя кимна замислено и написа:
„Опитах да го изритам в топките, но беше увил краката си около моите“.
— Точно затова ги е бил увил.
Използвах възможността да й кажа, че екипът на Бърза помощ се е представил невероятно и че трябва да ги похваля пред шефа им.
Тя кимна.
Определено не исках да се надувам и да изтъкна как храбро рискувах собствения си живот, когато я пуснах в свободно падане, за да не й изтече цялата кръв, преди да е стигнала до земята. Нямах намерение и да споменавам, че бързо и професионално спрях кървенето през онази критична минута преди пристигането на парамедиците. Не, Джон Кори е скромен човек и да видя Кейт жива и здрава бе единствената награда, която ми трябваше за геройските ми постъпки.