Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Съобщението от Уолш несъмнено бе лъжа, но Халил трябваше да действа така, сякаш е истинско. Точно това би го посъветвал Борис.
Колкото до Мейфийлд, държаха телефона й работещ, но той бе сигурен, че не бяха опазили нея жива. От гърлото й бликаше твърде много кръв, докато летеше към земята. Халил беше добър в преценяването на това — беше виждал и причинявал подобно кървене и то винаги завършваше със смърт. А ако по някакъв каприз на съдбата беше оцелял, умът й беше пострадал, което бе много по-лошо от смъртта на тялото. Запита се какво ли прави Аллах с онези осакатени хора, чиито духове нито се възнасят в рая, нито биват запратени в ада. Може би имаше някакво място, където отиваха тези души, за да чакат крайното решение. Място, на което мъртви умове контролират бездушни тела — нещо много подобно на американски мол.
Върна се в реалността. От залива подухна ветрец. Паркът се пълнеше с хора, излезли да се насладят на приятния ден. Гледаше ги как се разхождат или тичат, как карат велосипеди и ролери. На пейката срещу него се настани една двойка и започна да се прегръща непристойно. На друга пейка двама мъже по къси панталони седяха твърде близко един до друг, пиеха вода от бутилките си, разговаряха и се усмихваха. Халил беше виждал такива в Европа, но никога в Либия или някъде другаде в ислямския свят.
Въпреки прекараните в Европа години и краткото си посещение в Америка Халил не беше свикнал с тази публична проява на привързаност, с показването на гола плът и с непринуденото общуване между мъже и жени — или между мъже и мъже или жени и жени. Това не бе угодно на Бог и го караше да се чуди как такива безсрамни хора продължават да са богати и силни.
Отново си помисли за римляните. Един екскурзовод в Римския музей в Триполи бе казал:
„Те пропилели спечеленото с труд богатство на предците си и живеели като личинки в разлагащия се труп на собствената си империя“.
Да, помисли си Халил, а когато вече не можели да намерят добри мъже за легионите си или за работна ръка в империята, започнали да плащат на варварите да им вършат работата. А после златото им свършило.
Отвори пликчето фъстъци, което бе купил заедно с водата, и разчупи един. Едва сега си даде сметка, че не е хапвал нищо от сутринта.
Започнаха да се събират гълъби. Халил им хвърли няколко фъстъка и настана истинска суматоха. Наблюдаваше как птиците се борят за храната и забеляза, че някои са по-агресивни от другите. Имаше и такива, които стояха настана и дори не се опитваха да се включат в борбата. Хвърли още фъстъци, този път с черупките. Гълъбите се усетиха, че трябва да се доберат до храната, и закълваха черупките, но непрекъснато въртяха глави от една страна на друга с надеждата да намерят обелени ядки.
„Дори птиците им са мързеливи“ — помисли Халил и се усмихна.
Надалеч от парка се намираше Уолстрийт, центърът на финансовата мощ на американците. Борците на джихада много спореха дали да не изберат тази улица за следващата си атака. Някои казваха, че трябва да се направи и че това ще осакати американската икономика. Други твърдяха, че ако бъде оставен непокътнат и действащ, Уолстрийт може да причини на американската икономика повече щети и от сто бомби. Трети пък бяха на мнение, че Уолстрийт скоро ще си се срути сам.
Халил споделяше последното становище.
Фъстъците бяха на привършване.
Извади бинокъла от сака и погледна зелената статуя в залива. Тя сякаш стоеше върху водата. Знаеше, че това е може би най-големият символ на Америка, най-познатият и най-представителен паметник на онова, което беше наречено „американска мечта“ и „американско обещание“. Чувал бе, че всички американци, без разлика от политически възгледи, етнически произход и положение в обществото, се отнасят към тази статуя с благоговение. Може би именно тя беше набелязаната цел, която скоро щеше да му бъде разкрита. Продължи да се взира в зелената статуя, в тази жена в роба, вдигнала факел над главата си, и я видя как се катурва от каменния си пиедестал и рухва по очи във водата. Да, това би било подходящо сбогуване — постоянно напомняне за неговата визита и изумителна картина, която ще обиколи целия свят.
Свали бинокъла и отвори пълната си с фъстъци шепа. Един гълъб приближи предпазливо. Докато навеждаше глава да клъвне една ядка, Халил сви пръсти и му прекърши шията.
Пета част
Ню Йорк