Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Какво… — отпаднало повтори Амир.
Халил измъкна ледокопа от черепа му, прибра го в джоба на сакото си, нахлупи бейзболната шапка на главата на Амир и му каза на арабски:
— Ангелите ще те възнесат в рая. — Пресегна се през седалката и взе телефона на Амир от джоба на ризата му. Имаше твърде много регистрирани обаждания между този номер и неговия.
Взе сака и слезе от таксито. Мъжът на тротоара вече беше на по-малко от трийсет метра и Халил тръгна към него. Човекът явно не беше забелязал случилото се в таксито и Халил не искаше да го убива на улицата, но можеше и да се наложи. Разминаха се и Халил погледна през рамо, докато онзи приближаваше таксито.
Мъжът хвърли поглед към колата, но не спря и Халил продължи към ъгъла на Чърч Стрийт. Отново погледна назад и се сепна, когато видя, че Амир е слязъл от таксито, все още с бейзболната шапка на главата, размахваше немощно ръце и се мъчеше да върви към него. Мъжът, който беше подминал таксито, вече беше с гръб към него и не го забеляза. Амир се свлече на улицата.
Халил продължи напред, като се проклинаше, че е избрал ледокопа. Може би пистолетът бе по-добър избор и за двамата. Така или иначе, работата беше свършена без особени трудности и след като зави по Чърч Стрийт, Халил знаеше, че вече е в безопасност. Пусна телефона на Амир в един канал.
По Чърч Стрийт имаше малко коли и пешеходци и Халил забеляза, че повечето хора са на няколко пресечки пред него, близо до покритата платформа, гледаща към мястото, където борците на джихада бяха постигнали великата си победа над американците. „Ускори крачка“ — изгаряше от нетърпение да види резултата от делото им.
Докато вървеше, си помисли за случилото се преди няколко минути. Научаваше по нещо всеки път, когато убиеше човек; научаваше как хората посрещат смъртта, което бе интересно, но не и поучително. Интересуваха го техниките на смъртта — избраният инструмент, подбирането на времето и мястото, издебването на жертвата, подходът и разбира се, решението дали смъртта да е бърза и безболезнена, или бавна и мъчителна. Работа ли беше това, или удоволствие? Знаеше, че смъртта на Амир няма да е моментална, но би трябвало да е бърза и сравнително безболезнена. И въпреки това той се бе вкопчил в живота и си бе причинил ненужно страдание. Спомни си, че именно Борис преди много години го бе съветвал в определени случаи да избира ледокоп. Лесно се крие, бърз и тих е, и прониква навсякъде в тялото — беше му казал руснакът. — „Освен това е почти безкръвен и винаги смъртоносен, ако се забие в мозъка или сърцето“.
Трябваше да каже на всезнаещия Борис какво се бе случило с Амир. Може би дори щеше да му демонстрира проблема.
Помисли си и за жената на Кори и беше доволен от избрания метод, който нямаше как да не впечатли сънародниците и колегите му и в същото време да не внесе смут и страх в сърцето на неприятеля. Единственото му съжаление бе, че смъртта й бе сравнително безболезнена и може би твърде бърза. Колкото до Кори, той щеше да се моли за смърт, след като Халил приключеше с него. Малко работа, много удоволствие.
Стигна платформата и стъпалата, по които се стигаше до върха. Тръгна след млад мъж и жена по шорти и тениски. Държаха се за ръце. В Европа също му се беше случвало да види мъже и жени да влизат в християнските катедрали с голи крака. Запита се дали за тези хора съществува нещо наистина свято. Изкачи стъпалата и видя, че платформата е покрита и че на нея има петдесетина души, повечето облечени непочтително като младата двойка пред него. Забеляза също, че почти всеки има фотоапарат и снима огромната дупка в земята. Някои дори позираха на перилата, с гръб към нея.
На различни места имаше написани на ръка надписи. Един гласеше:
СВЯТО МЯСТО — МОЛЯ, БЪДЕТЕ ПОЧТИТЕЛНИ.
Халил си спомни подобни надписи в катедралите на Европа, надписи, призоваващи за тишина и уважение. Нима имаше нужда от такова припомняне? Подобни неща бяха абсолютно ненужни в джамия.
Друг надпис гласеше:
НА ТОВА МЯСТО ЗАГИНАХА ПОЧТИ ТРИ ХИЛЯДИ НЕВИННИ МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА, ЖЕРТВА НА НЕВЪОБРАЗИМОТО ЗЛО. МОЛЕТЕ СЕ ЗА ТЯХ.
Самият Халил предпочиташе да се моли за десетимата мъже в двата самолета, за бойците, които бяха станали мъченици за исляма.
Забеляза по перилата и множество букети и това го накара да си помисли за дъщерята на Хейтам. Прекрасна млада жена, но определено не и скромна. Най-суровото наказание винаги бе запазено за онези, на които е била дадена светлина и които са се извърнали от нея. За семейство Хейтам нямаше място в рая — тях ги очакваха единствено вечните огньове на ада.