Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Прекрасен ден — отбеляза той и се приближи до Синтия. Беше навел глава и вероятно мислеше, че позата ще му помогне да стои стабилно на краката си, докато лодката плаваше в развълнуваното море. — Но знам, че това не прави нещата по-лесни.
Памела също отиде при Синтия, като леко залиташе, може би осъзнавайки, че високите токчета не са подходящи за палуба на плавателен съд, и я прегърна.
— Кой може да го е направил? — изхлипа Синтия. — Тес не е сторила нищо лошо на никого. И последният член на семейството ми си отиде.
Памела я притисна до себе си.
— Знам, моя любов. Тя беше добра към теб, към всички. Трябва да е бил някой ненормален.
Роли възмутено поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво става с този свят?“, приближи се до кърмата и се втренчи в бялата разпенена диря на лодката. Отидох при него.
— Благодаря, че дойдохте. Това означава много за Синтия.
Той ме погледна учудено.
— Шегуваш ли се? Знаеш, че винаги съм до вас, когато се нуждаете от мен. — Поклати глава. — Мислиш ли, че наистина го е извършил някой луд?
— Не. Според мен не е бил непознат. Смятам, че Тес е била убита поради определена причина.
— Какво мисли полицията?
— Доколкото разбирам, няма представа. Започнах да разказвам на полицаите за случилото се преди двайсет и пет години, но погледите им се замъглиха, сякаш им дойде прекалено много да го приемат.
— Какво очакваш? Заети са да пазят спокойствието на хората.
Моторната лодка намали и спря. Директорът на погребалното бюро се приближи до нас.
— Господин Арчър? Мисля, че сме готови.
Събрахме се плътно един до друг на палубата и официално връчиха урната на Синтия. Помогнах й да я отвори. И двамата сякаш боравехме с динамит и се опасявахме, че може да изсипем праха на Тес в неподходящ момент. Синтия хвана урната в двете си ръце, отиде до перилата и я преобърна. Грейс, аз, Роли, Милисънт и Памела гледахме отстрани.
Прахът на Тес се изсипа във водата, разтвори се и изчезна. За няколко секунди от тленните останки не остана следа. Синтия ми върна урната и за миг сякаш й се зави свят. Роли я прихвана, но тя вдигна ръка да покаже, че всичко е наред.
Грейс беше донесла роза. Идеята беше нейна.
— Сбогом, лельо Тес — каза тя и хвърли цветето във водата. — Благодаря ти за книгата.
Сутринта Синтия спомена, че иска да каже няколко думи, но когато моментът настъпи, нямаше сили да ги произнесе. Аз също не можах да намеря по-смислени и сърдечни слова от простичкото прощаване на Грейс.
Върнахме се на пристанището. В края на кея стоеше ниска чернокожа жена в джинси и кафяво кожено яке. Беше закръглена, но демонстрира грациозност и пъргавина, когато хвана лодката и помогна да я завържат.
— Терънс Арчър? — попита тя. Имаше бостънски акцент.
— Да — отвърнах аз.
Жената ми показа значка и се представи като Рона Уедмор, детектив от полицията. И не беше от Бостън, а от Милфорд. Протегна ръка и помогна на Синтия да слезе на пристана, а аз пренесох Грейс на наклонените дъски.
— Бих искала да поговорим — заяви следователката, без да попита дали е удобно.
Синтия каза, че ще гледа Грейс. Памела беше до нея. Роли остана по-назад с Милисънт. Уедмор и аз бавно тръгнахме по кея и се отправихме към черна кола без опознавателни знаци.
— За Тес ли става дума? — попитах аз. — Арестувахте ли някого?
— Още не. Полагаме усилия, но случаят е възложен на друг детектив. Информирана съм как върви разследването. — Тя говореше бързо и изстрелваше думите като куршуми. — Дошла съм да ви разпитам за Дентън Абагнейл.
Стъписах се.
— Да?
— Изчезнал е. В неизвестност е вече от два дни.
— Говорих със съпругата му сутринта, след като той идва у нас. Казах й да се обади на полицията.
— Не сте ли го виждали оттогава?
— Не.
— А да ви се е обаждал?
— Не. Все си мисля, че случаят може да има връзка с убийството на лелята на съпругата ми. Абагнейл е ходил при нея скоро преди тя да умре. Оставил й е визитката си и Тес ми каза, че я е закачила на таблото до телефона, но я нямаше, когато я намерихме мъртва.