Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Навлязоха с висока скорост в кръгово движение и Фин видя, че поемат по някакъв голям булевард. От дясната му страна, под сянката на дърветата на широкия тротоар имаше пазар с десетина сергии и колички на амбулантни търговци. Колата рязко зави, за да избегне една кола отляво и Хилтс блъсна мъжа до себе си. От силния удар във вратата мъжът изохка и се сви с изкривено от болка лице. Хилтс го притисна с всичка сила и вратата се отвори, после с един удар на рамото си го избута и той се изтъркаля с вик на пътя. Чу се ужасно тупване и скърцане на спирачки, но преди някой да успее да реагира, Хилтс направи светкавично движение с дясната си ръка и от врата на шофьора се показа десетсантиметровото острие на назъбения нож. Той изпищя, пусна кормилото и хвана с две ръце черната дръжка на оръжието. Колата закриволичи и започна да друса, после се вряза в нещо твърдо и спря.
Хилтс сграбчи Фин за ръката и двамата изпаднаха от колата върху купчина зелки.
— Хайде! — извика.
Изправиха се и със залитане се отдалечиха от смачканата машина. Мъжът до шофьора се мъчеше да се освободи от въздушната възглавница, а шофьорът беше извадил острието и отчаяно се опитваше да спре шуртящия фонтан кръв.
Фин и Хилтс хукнаха през пазарчето, като разблъскваха купувачите и прескачаха разпилени торби с покупки. Търговците сипеха след тях ругатни, някои се опитваха да ги сграбчат. Фин чу полицейска свирка и сирени в далечината.
Изведнъж проехтя равномерен пукот от автоматичен пистолет. Мъжът от колата стреляше по тях. Хората наоколо панически залягаха на земята или бягаха с викове и писъци. Фин усети някаква гореща струя на един сантиметър от бузата си, а после отново чу пукота на пистолета.
— Към метрото! — викна Хилтс и я повлече на една страна.
Намираха се в края на сергиите. Последната беше опряна до перилата на входа към подземното метро. Хилтс прескочи перилата, Фин също, като едва не се търколи надолу по стълбите и стресна една жена с пудел, която излизаше от тунела. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, слязоха долу и закуцукаха по дългия, облицован с бели плочки тунел. Претършуваха джобовете си за дребни, за да си вземат талони с билети от автомата и се мушнаха през широките пневматични врати тъкмо когато влакът навлизаше в гарата. Изчакаха го да спре, после се вмъкнаха веднага щом вратите се отвориха със съскане. Седнаха запъхтени и Фин видя как преследвачът им се вмъкна без билет през гумената бариера на пневматичните врати на входа към перона. Чу се сирена и мъжът беше принуден да се качи шест-седем вагона по-назад от техния.
— Качи се — прошепна тя на Хилтс.
— Видях.
— Какво ще правим?
— Мисля по въпроса.
— Мисли по-бързо.
Влакът потегли с тракане и навлезе в подземните тунели, прорязващи града. Колелетата скърцаха при всеки завой, вагоните се тресяха и накланяха. Возеха се по най-старата линия на парижкото метро и си личеше.
— Той ще се придвижва към нас на всяко спиране, може би с по няколко вагона наведнъж. Това означава три спирки, преди да ни стигне.
— Къде точно?
— А ние къде се качихме?
— Спирката се казваше „Сен Манде дьо нещо си“.
— Къде излиза, че трябва да слезем?
Фин провери картата над вратата.
— „Рьойли-Дидро“.
— Главна спирка ли е? От онези, на които можеш да се прекачиш?
— Не.
— Коя е следващата главна спирка?
— „Насион“ — отвърна тя. — След две спирки.
— Приготви се да слезем там. Трябва да му се изплъзнем.
— Откъде взе ножа?
— Твоят приятел Симпсън ми го даде в колата, докато ти спеше. Коварна малка джаджа — автоматично острие, произведение на изкуството. Италианско производство. Каза, че имал два.
— Кои бяха тези хора?
— Във всеки случай не бяха от Интерпол. Мъжът говореше арабски, а другият го наруга.
— Чух.
Мотрисата навлезе в следващата гара — „Порт дьо Венсан“. Няколко души слязоха и се качиха. Свирката прозвуча и влакът отново потегли.
— Да се приготвим за слизане — подкани я Хилтс.
Застанаха до дясната врата.
— L’autre cote — обърна се към тях възрастен мъж с шлифер и тъмносиня барета. Пушеше ръчно свита цигара точно под знака на прозореца, който гласеше „Пушенето забранено“.
— Какво? — не разбра Хилтс.
— От другата страна — преведе Фин. — Дотолкова мога да разбера. Мисля, че искаше да каже, че перонът е от другата страна. Усмихна се на мъжа. — Мерси!