Евангелието на Луцифер

27.

Париж съществуваше като град повече от две хиляди години. В началото бил малко селце край Ил дьо Пари, на мястото, където сега се извисява катедралата „Нотр Дам“, после се разпрострял по двата бряга на Сена, на север, юг, изток и запад. Подобно на други бързо разрастващи се градски средища Париж страдал от два основни проблема, чиито последици за здравето били ужасяващи, често пъти с фатален изход. Това били боклукът и труповете, които водели след себе си болести. В Средновековието кризата с боклука докарала на Париж Черната смърт — бубонната чума. По-късно разлагащите се трупове в препълнените гробища на Париж се превърнали в основна пречка за Наполеон, който се опитвал да осъществи своето виждане за града. В продължение на около хилядолетие всяка от църквите в града поддържала свое гробище, но в процеса на обновяване по времето на Наполеон, гробищата се превърнали в основна спънка в градоустройствените му планове. Париж, също като Вашингтон по-късно — и двата града планирани от Пиер Льонфан — бил издигнат върху блатиста местност. Труповете не били погребвани, по-скоро плували сред море от тиня. Наполеон — диктатор, император и практичен човек, какъвто бил в действителност, решил, че всички гробища трябва да бъдат изпразнени и останките да бъдат пренесени в старите римски варовикови кариери, които по онова време се намирали в покрайнините на града. С преустройството на града планът започнал да се осъществява. Новопочиналите били заравяни в трите големи гробища — „Пер Лашез“, най-известното, където почиват останките на много известни хора, от Джим Морисън от „Доорс“, до Фредерик Шопен, докато другите две — „Монпарнас“ и „Монмартър“, приютявали останалите. Костите на седем милиона души били изровени и занесени във варовиковите кариери, за да бъдат погребани на шейсет метра под земята. През годините варовиковите кариери и гробища заели галерии с площ над двеста и четирийсет километра на двата бряга на Сена с тайни изходи и входове през канали, отвърстия и стари сгради из целия град. Нацистите използвали част от тях за бункери и противовъздушни скривалища. В същото време Съпротивата използвала друга част от мрежата за тайни срещи и складиране на оръжия. Историята твърди, че те никога не се натъкнали един на друг. Единственият отряд от СС, изпратен да намери борците за свобода, изчезнал без следа.