Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Десио удари с месестия си юмрук по масата и горящата свещ се катурна, а десетина нефритени украшения се пръснаха по килима. Уплашен слуга се засуети да ги събере, а Първи съветник Инкомо се отдръпна, за да не го удари търкалящият се пиедестал на статуетката на някаква богиня.
— Господарю — помоли той предпазливо, — трябва да запазите търпение.
— Но Мара скоро ще спечели васал! — викна Десио. — Онзи мързелив глупак Джиду от Тускалора дори не разбира какво предстои!
Слугата се надигна, притиснал до гърдите си няколко скъпоценни ваяния. Точно в този момент Десио реши отново да шибне с юмрук по масата. Слугата се присви и с треперещи ръце заподрежда украшенията на предишните им места. Инкомо изгледа зачервеното лице на господаря си с едва сдържано нетърпение. Беше уморен от дългите дни в къщата, всичките изпълнени с тягостни безплодни часове в присъствието на Господар, чийто ум не признаваше никаква изисканост. Но докато не се върнеше братовчедът Тасайо, Инкомо не можеше да направи нищо, освен да търпи безкрайните тиради на Десио.
— Да можехме само да устроим набег и да изгорим онези проклети храсти чоча-ла — оплака се Господарят на Минванаби. — Тогава Джиду ще види провала си, а ние ще го спасим със заем, който да го задължи да ни е верен. Откъде намери този дебелоглав бик нийдра предвидливостта да внедри осведомители между работниците си? Сега не можем да се намесим, без да навредим на почтеното си име в Съвета.
Инкомо не си направи труда да изтъква очевидното: че със сегашните си разходи за подкупи, за да се възложи на Мара задължението в Достари, финансите на Минванаби трудно могат да издържат. А лорд Джиду беше лоша перспектива за заем по всяко време поради прословутото си увлечение към пиене, хазарт, проститутки и трупане на дългове. Да не говорим, че Мара със сигурност щеше да противодейства на такъв заем, като разори Джиду така, че той да не може да върне никакви пари. Дори ако останеше в неведение за вражеската сделка, проблемът просто щеше да възникне следващата година. Инкомо беше достатъчно благоразумен, за да не изрича подобни обяснения. И тъкмо се подготви да изтърпи още един час оплаквания, когато от входа се намеси нов глас.
— Осведомителите сред работниците не бяха на лорд Джиду, а шпиони, внедрени от Кейоке — каза Тасайо. — Заради тях двеста воини на Акома разиграват маневри на границите на именията на Джиду.
— Кейоке! — повтори Десио. Лицето му стана мораво. — Бойният водач на Акома?
При това изтъкване на очевидното Тасайо присви устни и напомни:
— Грижата за сигурността на чоча-ла на Тускалора през жътвата е в най-голям интерес за Акома.
— Охраната на Мара е твърде силна — изръмжа Десио, но вече не толкова разгорещено, и се отпусна на възглавниците. — Не можем да пратим наемен убиец да отрови Бойния водач с някаква гаранция за успех — вече изгубихме човек в опита си да го внедрим между пастирите на Акома. А според това, което разбрахме за онзи надарен от боговете с късмет Ударен водач, Люджан, може и да не се облагодетелстваме много от смъртта на Кейоке. Онова конте Люджан може да е повишено наскоро, но току-виж се оказал също толкова способен пазител на честта на Акома. Според мен той също трябва да бъде убит, но пък пази лично покоите на Господарката си! — Гневът на Десио отново се разпали. — А ако можех да вкарам убиец толкова близо, щях вместо това да му заповядам да убие Мара!
— Така е — съгласи се Тасайо и преди недоволството на Десио да е избуяло още повече, смъкна мантията, загърнала облечените му в броня рамене, хвърли я на плахия слуга и се поклони пред братовчед си с безукорна почтителност. След това седна. — Милорд, има ново развитие.
Инкомо се възхити на хода, превърнал изнервеното недоволство на Господаря в напрегнато очакване.
Тасайо се усмихна, оголвайки два реда прави бели зъби, и каза:
— Потвърдих самоличността на тримата шпиони на Мара.
Гневът на Десио се стопи, заменен от изумление.
— Чудесно — промълви той. След това, с повече задоволство, отколкото Инкомо бе чувал от него след смъртта на баща му, младият Господар повтори сякаш на себе си: — Чудесно! — Плесна с ръце. — Това заслужава да се отпразнува, братовчеде! — Докато слугата излизаше забързан да донесе деликатеси и гарафа с рядка реколта вино шаа, Господарят се отпусна на възглавниците си, присвил очи с ликуващо очакване. — Как смяташ да накажеш тези изменници, братовчеде?