Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Лицето на Тасайо не трепна.
— Ще ги използваме като свои пионки. Ще пращаме лъжливи донесения на Акома и ще уредим смъртта на Кейоке.
— Аха! — Десио се ухили и мислите му се понесоха бясно напред. Планът, оформен в думи предния сезон, най-после като че ли добиваше реални очертания: да убият Бойния водач на Акома и да принудят Мара лично да командва войските си, а Тасайо щеше да я намери и да я убие. — Стисна юмрук с почти чувствена страст. — Чакам с нетърпение да видя главата на тази кучка Акома на пода пред мен. Още днес следобед ще подадем на шпионите й фалшивата ни информация.
Инкомо прикри с шепа раздразненото си сумтене, но Тасайо не се издаде с нищо, дори да споделяше досадата му от късогледството на Десио.
— Братовчеде — заговори воинът търпеливо, — би било хубаво да пратим съобщения още днес, признавам. Но не бива да бързаме, преди да изберем най-подходящия момент, в който да се възползваме от знанието си. Ако използваме агентите на Мара веднага, това със сигурност ще издаде, че сме се внедрили, и ще ни лиши от предимството ни. Тези хора не са просто слуги, а мъже, които по свой начин са ревностни в своята вярност към Акома. Като воини, сключили са мир с боговете и са готови да умрат всеки момент. Ако Мара научи, че сме ги разкрили, просто ще ги остави да правят каквото намерят за добре. Ще предпочетат да посрещнат смъртта по нейна заповед, вместо да предадат доверието й. Може да се опитат да избягат и да се спасят в именията й, или да се пронижат с мечовете си. Ако куражът им изневери, бихме могли да намерим малко удовлетворение в това, че ще ги екзекутираме, но не печелим никакво предимство за Минванаби.
Инкомо го подкрепи:
— Предвид това, че Мара има трима агенти тук, нейният Главен шпионин със сигурност ще се постарае да внедри други на тяхно място. След това ще ни се наложи ново дълго издирване, докато хванем новите престъпници.
— Нека да не правим никакви открити ходове до есента — каза Тасайо. — Дотогава мога да прехвърля достатъчно наши воини, за да имаме добър шанс срещу армията, която Ксакатекас и Акома ще хвърлят срещу номадите. През цялото лято Мара ще трябва да се чуди какъв ще е съдбоносният ни ход. Ще лежи будна нощем и ще се поти в тъмното, и ще праща осведомители, и няма да научава нищо. Дали се опитваме да свием зърнените й пазари, ще се пита. Дали се вместваме между нея и потенциалните й съюзници в Съвета? Дали ще направим набези над складовете й по границите, когато финансите й се окажат уязвими? Нека си въобразява хиляда възможности и да се терзае над всяка една от тях.
Тасайо се наведе напред, кехлибарените му очи пламтяха.
— А после, след жътвата, когато се е изтощила от тревоги и е натоварила до краен предел безполезните си шпиони, ще ударим. — Братовчедът Минванаби плесна с ръце. — Кейоке загива, с цял отряд от най-добрите войници на Мара — може би и Първият й ударен водач, Люджан, също пада. Домакинството на Акома остава без способни военни и който и оцелял офицер да повиши Господарката да носи перата, ще трябва да приеме пост, за който е неопитен. Войските, служили под един и същи командир трийсет години, неизбежно ще са объркани. — Тасайо погледна Десио в очите; беше самото въплъщение на увереност. — Е, братовчеде, да предположим, че тогава всеем още повече объркване сред Акома? Да предположим, че призивът за Достари пристигне от Висшия съвет още преди пепелта на Кейоке да е изстинала?
Очите на Десио блеснаха. Макар да знаеше плана наизуст като молитва, повтарянето му сега заличи и последните му съмнения. Гневът му се уталожи и докато наблюдаваше господаря си, Инкомо оцени проницателната манипулация на Тасайо. Когато се съмняваше, Десио ставаше нестабилен, опасен за дома си, защото действаше по импулс. Клетвата, дадена на Червения бог при въздигането на младия Господар, бе истинско бедствие. Но като майстор тактик, Тасайо смяташе да превърне грешката в победа. Не за първи път Инкомо се запита защо боговете не са разменили бащите на двамата братовчеди, тъй че наистина гениалният мъж да носи мантията на владетел вместо този, който в най-добрия случай можеше да мине за способен.
Десио надигна едрото си туловище и от гърдите му изригна кикот.
— Братовчеде, ти си гениален! — избълва задъхано между пристъпите. — Гениален!
Тасайо наведе скромно глава.
— Правя всичко възможно заради твоята чест, милорд, и за триумфа на Минванаби.