Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Проклет да съм, ако и аз я разбирам — сподели обезсърчено. Очите на войника се впиха в него, но лицето му остана равнодушно.
Въпреки че беше обкръжена от слуги, Мара чу думите му. Чу болката, която той не се опита да прикрие, и затвори очи, за да спре необяснимо напиращите сълзи. Цуранското благоприличие не й позволи да издаде чувствата си, но вътрешно копнееше да извика на Кевин да се върне. Искаше й се като любима да облекчи болката му, но като Господарка на Акома не можеше да позволи да я управлява сърцето. Прикри мъката си зад маска на сдържаност, докато слугите продължаваха да я обслужват.
Уплашена да не помръдне, уплашена дори да не въздъхне, за да не рухне самообладанието й в неудържим изблик на плач, Мара с тънък гласец нареди да й поднесат храна. Колкото и да копнееше за облекчение, сълзите щяха да са срамни за Господарката на Акома. Не подобаваше на владетелка на Велик дом да бъде потресена от думите на един роб, да се чувства опустошена от неговото отсъствие. Преглътна болката си, двойно по-силна от това, че беше наранила Кевин, за да спаси себе си. Не намери никакво облекчение в сдържаността си, нито в безмълвно изречените напеви, които бе научила в храма на Лашима, за да й помагат да се отпусне.
Закуси без никакъв апетит, гледаше в празното. Слугите й бяха покорни и мълчаливи. Обвързани с традиции, сурови като нейната, чакаха следващата й заповед, без да си позволят да съдят за поведението й.
Най-сетне Мара даде знак и слугите изнесоха подноса с едва докоснатата храна. Решена да овладее вътрешното си вълнение, Мара призова съветниците си на среща. Събраха се в кабинета й, Кейоке бдителен както винаги, перата му на Боен водач — единствената украса на очуканата му обикновена броня. Беше станал преди разсъмване, за да провери някой патрул на границите, и сандалите му бяха подгизнали от росата и мръсни. Накоя, която обикновено се излежаваше до късно, вирна рязко глава, след като направи поклона си и забеляза отсъствието на Кевин. Вдиша с видимо облекчение: най-после господарката й се беше вразумила и беше отпратила високия варварин.
Ядосана от задоволството на практичната и благоразумна старица, Мара потисна желанието си да зашлеви сбръчканото й лице. След това, засрамена от собственото си неуместно негодувание, зачака пристигането на хадонрата. В момента, в който вече бе готова да прати на бегом слуга да го намери, Джикан се появи. Беше задъхан, поклони се много ниско и започна многословно да се извинява за забавянето си. Мара със закъснение осъзна, че забавянето му се дължи на безцеремонната й промяна в дневното разписание, и рязко прекъсна извиненията му.
— Искам списък на всички наши източници на доход, които смяташ, че може да са уязвими от враговете ни — почна Мара. — Трябва да има други сделки, освен интересите ни в коприната, които Десио би могъл да ощети, било като подбие цените или като подкупи гилдиите, които оценяват качеството на стоките ни. Има пазари, които би могъл да задуши, търговски маршрути, които да разстрои, агенти, които да подкупи, и купувачи, които да заплаши. Може да потопи лодките ни, да преобърне фургоните ни, да подпали складовете ни. Нито едно от тези неща не трябва да се допусне.
— Стилът на Десио, изглежда, не е такъв — отвърна й сух глас от входа към градинските алеи. Аракаси пристъпи през леко отдръпнатия параван, като сянка на фона на мъгливата утринна сивота.
Мара едва успя да потисне изненадата си. Кейоке и стражите в коридора пуснаха дръжките на оръжията си. Началникът на шпионите се поклони и застана между съветниците. Намръщеното му чело подсказваше, че има да каже важни неща. Мара го покани с жест и Главният шпионин седна до масата и сплете дългите си пръсти в скута си.
Продължи все едно бяха очаквали тъкмо неговата поява.
— Само че младият Господар на Минванаби все още не е управлявал достатъчно дълго, за да си създаде кой знае какъв стил. — Поглади замислено дългия перчем на търговец на темето си, който си беше пуснал за прикритие по пътя. — Едно обаче е ясно: Десио харчи огромни суми за нещо. Пазарите оттук до Амболина са задръстени със стоки на Минванаби и ако се съди по оскъдните сведения от нашия служител, работещ при Десио, бих допуснал, че повечето от тези необяснимо големи суми се влагат в подаръци, подкупи и услуги.
Развълнувана от тази новина, Мара прехапа устна.