Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Лятото дойде и мострите коприна на Акома всяха смут на всички пазари в търговските райони на юг. Търговските агенти на северните гилдии бяха напълно изненадани. Вече не можеха да продават по-нискокачествените си стоки на юг на високи цени. Търговете бяха триумф за Акома и предмет на обсъждане във всеки клан нашир и длъж в Цуранската империя. След като бе осигурил достатъчно поръчки, за да затрупа с работа чо-джа за пет години, Джикан едва се сдържаше да не затанцува в присъствието на господарката си. С един удар монетните запаси на Акома от изтънели до критична граница станаха изобилни. От заможен дом без големи ликвидни средства Акома се беше превърнала в една от най-богатите фамилии, с достатъчно парични резерви, за да осуети всяка заплаха от страна на враговете.
Мара се усмихна на въодушевлението на своя хадонра. Победата на пазара на коприна беше планирана отдавна, но тя не можеше да отдели време, за да се порадва на спечеленото с много труд състояние. Само час след като пристигна вестта от търговете друг вестоносец донесе свежа новина. Южният й съсед, Джиду от Тускалора, молеше за аудиенция, вероятно за да иска от Акома васална опека, за да спаси дома си от неизплатим дълг.
Това предизвика суматоха в имението. Всички старши съветници на Акома се събраха с Мара, за да се срещнат с лорд Джиду в голямата зала. Зад подиума й застана почетна гвардия с церемониална броня. С Накоя от дясната й страна и Кейоке и Люджан отляво, Господарката спази полагащите се формалности, докато дебелият Господар — великолепен в светлосиния си халат и ухаещ на най-скъпи благовония — поднесе молбата си. Някога цуранската душа на Мара щеше да ликува от гледката на падналия на колене пред нея доскорошен противник, особено след като след смъртта на съпруга й Джиду се беше опитал да упражни насилие над нея все едно, че беше някое досадно момиченце. Въпреки че тя и почетната й гвардия бяха нападнати от този съсед и тя за малко щеше да бъде убита, сега не изпитваше никакъв триумф от унижението на два пъти по-възрастния от нея мъж. Може би бе съзряла през последната година. А и чуждите възгледи на Кевин със сигурност я бяха променили.
Докато някога щеше да види само славата, спечелена за Акома, сега не можа да й убегне омразата в подпухналите очи на лорд Джиду, докато той й поднасяше смирено почитанията си. Не можеше да запуши ушите си за нотките на гняв в гласа му, нито напълно да се освободи от чувството си за вина заради бремето на срама, с което той сам се бе натоварил. Със сковани рамене и с пламнали от безсилие очи лорд Джиду призна зависимостта си от благоволението на Акома.
Мара почти съжали, че не може да насочи този развой на събитията към друго решение: да позволи на Джиду да възвърне честта си чрез щедростта на Акома и така да спечели неговата благодарност и верен съюз. Докато Джиду изричаше през зъби последната си фраза, я измъчваше обвинението на Кевин от последната сутрин, в която го беше видяла: „Всички ли цурански благородници сте толкова жестоки?“
Но пък снизходителността по отношение на лорд Джиду щеше да е опасна. В машинациите на Великата игра милост можеше да бъде въздавана само от несъкрушимо силните. У малките или слабите тя се приемаше за слабост. Владетелят на Тускалора можеше да е небрежен по финансовите въпроси, но имаше силни воини и дарба на полеви стратег. Предвид склонността му към щедро пилеене на пари верността му твърде лесно можеше да бъде спечелена от враг, а Мара не смееше да остави такава заплаха на южните си граници без внимание. Като неин васал Джиду не можеше да сключи никакъв съюз без утвърждаването му от Акома. Честта на дома му щеше да е поверена в ръцете на Мара и нейните наследници. Суверенитетът му щеше да е ограничен до такава степен, че той нямаше да може дори да се прониже с меча си без нейното разрешение да умре.
— Сключваш тежка й опасна сделка, лейди Мара — предупреди владетелят на Тускалора. Ако домът Тускалора бъдеше сведен до пионка за амбициите на Акома, неговият клан и приятелите му от партията на Жълтия цвят щяха да са по-малко склонни да преговарят с нея заради господството на Акома над един от хората им.
— Великата игра е опасно начинание — отвърна Мара. Думите й не бяха празна баналност. Аракаси непрекъснато я държеше в течение за обратите в политиката. Ако назрееше действие на клан или партия срещу фамилията й, тя щеше да чуе за това достатъчно рано. Сърцето й можеше да е раздвоено по отношение на Джиду, но изборът й оставаше пределно ясен. — Избирам да приема клетвата ти, лорд Джиду.