Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Владетелят на Тускалора наведе глава. Перлените украшения по Дрехите му дръннаха, щом коленичи покорно, за да изрече официалните слова. Мара даде знак и Люджан пристъпи напред от редицата, с безценния метален меч на предците й в ръце. Отпусна бляскавото острие върху наведения врат на Джиду и Господарят изрече васалната си клетва с дълбок и дрезгав от едва сдържаната омраза глас и стиснал юмруци в безсилен гняв. Довърши последната фраза и стана.
— Господарке. — Произнесе думата все едно, че вкусваше отрова. — Моля за позволението ти да се оттегля.
Мара обаче инстинктивно се въздържа да даде позволението си. Лицето на лорд Джиду почервеня, а воините от почетната му гвардия се напрегнаха. Тя бързо претегли необходимостта да прояви хладнокръвие спрямо желанието си да облекчи унижението му и каза:
— Един момент, Джиду. — Той я погледна недоверчиво и Мара се постара да обясни. — Акома се нуждаят от съюзници, не от роби. Забрави яда от победата ми, присъедини се към мен с охота и двете ни фамилии ще спечелят от това. — Заговори като на доверен приятел. — Лорд Джиду, моите врагове нямаше да се отнесат толкова благосклонно към теб. Господарят на Минванаби настоява за Тан-джин-ку от васалите си. — Думата беше древна и означаваше абсолютно васалство, даващо на върховния господар власт над живота и смъртта на членовете на подчинения дом. Ако се беше заклел по правилата на Тан-джин-ку, Джиду щеше да бъде не само васал на Мара, а на практика неин роб. — Брули от Кехотара отказа да продължи тази унизителна служба на Минванаби, когато наследи поста си, и поради това Десио му отказва много от протекциите, които Кехотара са познавали от десетилетия. Брули страда, защото иска да създаде впечатление за независимост. Аз не те позоря, като искам живота на всички твои поданици, Джиду.
Той призна правотата й с отсечено кимване, но ядът и унижението му не намаляха. Положението му не беше завидно — да зависи от милостта на жена, която се беше опитал да убие. Но искреността в тона й го накара да се заслуша.
— Аз ще действам в изгода на нашите два дома — продължи Мара, — но ти ще продължиш да ръководиш ежедневните дела на именията си. Приходите от реколтите чоча-ла ще си остават в хазната на Тускалора. Домът ти няма да плаща никакви данъци на Акома. Нищо друго няма да искам, освен честта на Тускалора да служи на честта на Акома. — Сети се как би могла да смекчи гнева на този свой враг и добави: — Вярата ми в честта на Тускалора е такава, че ще поверя на войските ти защитата на южните ни граници. Всички стражи и патрули на Акома ще бъдат оттеглени от границата между земите ни.
Лицето на Кейоке не трепна, но той се почеса с палец по брадичката в стария таен код за предупреждение.
Мара го успокои с лека усмивка и пак се обърна към лорд Джиду.
— Виждам, че не вярваш, че между нас може да съществува приятелство. Ще ти покажа добрите си намерения. За да отпразнуваме своя съюз, ще издигнем нова молитвена порта на входа на имението ти, в прослава на Чочокан. Това ще бъде последвано от дар от сто хиляди центурии, които да изчистят дълговете ти, тъй че доходите ти от тазгодишната жътва да може да бъдат използвани за благото на имението ти.
Очите на Накоя се разшириха, щом чу сумата — беше петина от приходите, очаквани от копринения търг. Въпреки че Мара можеше да си позволи такава щедрост, почетният дар щеше значително да се отрази на резервите на Акома. Джикан със сигурност щеше да се вбеси, когато Господарката му заповядаше да прехвърли сумата на владетеля на Тускалора.
Джиду се взираше в лицето на Мара. Но колкото и да се взираше, не видя нищо, което да издава, че си играе с него. Думите й бяха изречени искрено. Сломен, той успя само да промълви:
— Милейди Акома е щедра.
— Милейди Акома иска да е честна — поправи го Мара. — Един слаб съюзник е разход, не придобивка. Върви си и знай, че изпаднеш ли в нужда, Акома ще се отзове на призива ти, както и ние очакваме ти да зачетеш нашите призиви. — И милостиво му даде позволението си да се оттегли.
Вече не ядосан, а дълбоко озадачен от този неочакван обрат на съдбата, Джиду от Тускалора напусна.
След като и последният от воините му излезе с маршова стъпка, Мара потърка уморените си очи и се наруга наум. Месеци бяха минали, откакто бе изпратила Кевин да надзирава работниците, които разчистваха горите. Все още спеше лошо нощем.
— Моя прекрасна господарке, позволи ми да те похваля за ловкото ти справяне с това особено зло псе — каза Люджан с почтителен поклон. — Лорд Джиду вече е добре стегнат с нашийника и може само да джавка и да се дърпа, но няма да смее да хапе.