Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Кевин се намръщи.
— Какво общо имат боговете с гладуването на деца, с болести и жестокост? А добрите дела и благотворителността не са ли праведни? Никаква милост ли нямате в тази земя, или всички благородници цурани са родени жестоки?
Мара се надигна рязко и разпиля възглавничките по лъскавия под.
— Странен човек си — сопна се, но в гласа й имаше и нотка на паника. Колкото и често да се беше отклонявала от традицията, никога не беше поставяла под въпрос всемогъществото на боговете. Да се одързостиш на такава ерес означаваше да си навлечеш пълно унищожение. Мара съзнаваше, че други благородници може да не са толкова твърди в отстояването на вярата на предците си, но самата тя беше предана. Ако съдбата не я беше предопределила за владетелската мантия, щеше да е посветила живота си на съзерцание в служба на богинята Лашима. Висшата истина беше, че боговете са постановили реда в Империята. Да оспорваш това означаваше да подкопаеш самото понятие за чест, което бе в основата на цуранското общество. Тъкмо тази божествена повеля налагаше ред и придаваше смисъл на всичко, от увереността в крайната награда за доблестна служба и правото на благородниците да властват до задръжките в Играта на Съвета, тъй че никога да не се стигне до пълна касапница.
А сега, само с една небрежна забележка, варваринът беше поставил под въпрос самата тъкан на цуранския мироглед.
Мара се постара да запази хладнокръвие, вътрешно съкрушена от множеството възможни последствия. Удоволствията, които й носеше Кевин, изобщо не можеха да компенсират опасната нова насока на мислите му. Не трябваше да му позволи да говори такива богохулни безумия, особено пред Аяки. Момчето бе започнало да се привързва към Кевин, а решимостта на бъдещия Господар на Акома, щом поведеше своя дом към величие, не трябваше да бъде разколебана от неувереност. Да надделееш над мощта на други фамилии, защото боговете гледат благосклонно на тези усилия, беше едно. Суетно да мислиш, че успехите идват единствено благодарение на ум и вещина, и на случайния късмет… беше морално пагубно и немислимо. Притисната, поставена пред само един възможен избор, Господарката на Акома взе решението си.
— Остави ме — каза тя рязко.
Стана и плесна отривисто, за да повика слугите. Макар слънцето още да не беше изгряло и параваните все още да бяха затворени за нощта, две слугини и един слуга веднага се отзоваха на повика й.
— Облечете ме — заповяда Господарката. — Бързо.
Едната слугиня изтича да избере халат, а другата взе четка и гребен, за да се заеме с разрошената й коса. Слугата подреди разпръснатите възглавнички и нагласи параваните. Това, че Кевин се пречкаше на пътя му, като че ли изобщо не го притесни. Съсухрен, стар и изцяло погълнат от обичайните си задължения, той обикаляше и оправяше стаята все едно, че беше глух.
Мара пъхна ръцете си в розовия копринен халат, който й поднесе слугинята. Обърна се и видя, че Кевин е гол, държеше клина и ризата си в ръка; гледаше я озадачено. Изражението й остана строго, тъмните й очи — неразгадаеми и твърди.
— Джикан казва, че работата с разчистването на гората за моите поля за нийдра върви бавно. Дължи се главно на твоите съотечественици, които се преструват на болни и недоволстват от възложената им работа. — Слугинята с гребена вдигна косата й от тила и започна опитно да я събира в изящна прическа. Мара продължи спокойно и дори хладно, въпреки че колкото и да се стараеше, слугинята все пак я скубеше. — Искам ти да оглавиш работата. Пролетта идва и стадата нийдра ще се увеличат. Ще имаш власт над надзирателите им и правото да променяш всичко, което намериш за добре. В замяна на това сънародниците ти ще престанат да лентяйстват. Ще изсекат дърветата и ще разчистят новите полета, преди да се роди първото теле. Можеш да угаждаш на нуждите им, стига работата да се свърши. Не изпълниш ли тази задача, ще заповядвам по един случайно избран мъж да бъде обесван всеки ден, в който новите ми пасища останат недовършени след Празненството в чест на първата пролет.
Кевин изглеждаше объркан, но кимна.
— Да се върна ли довече…
— Ще останеш с работниците в лагера на ливадите.
— Кога да се вър…
Мара го прекъсна хладно:
— Когато аз реша да те повикам. Сега си върви.
Кевин се поклони. Лицето му издаваше объркване и гняв. Излезе гол, понесъл дрехите си. Изражението на дежурния на вратата войник не се промени, когато видя варварина. Мидкемиецът обаче го погледна все едно е казал нещо и избухна в смях.