Изгубена завинаги

мислих - чакай малко, Али бе сложила край, нали така?

желал да живее в пустиня!?

Та нали ми бе дала ясно да разбера, кога - още преди два

Набрах номера на мобилния на Али. Отговори след тре­

дни? Така че, каква всъщност бе целта ми с това телефонно

тото позвъняване - в гласа й имаше напрежение:

обаждане?

-Ало?

Защо изобщо се обадих?

- Здравей - казах аз.

Защото не обичам недовършените неща ли? Защото в

- При мен не се появи твоят номер - отвърна Али.

случая исках да постъпя правилно, каквото, по дяволите, и

- Имам друг телефон, но номерът ми е същият.

да означаваше това? Болките по тялото ми от скорошното

Мълчание.

сбиване започнаха да се обаждат. Станах, протегнах се,

Али попита:

опитах се да се отпусна. Погледнах към вратата на Териса.

- Къде си?

Беше затворена. Приближих се на пръсти и я открехнах.

- В Лондон.

Лампата в стаята не светеше. Напрегнах се да доловя диша­

- В Англия ли?

нето й. Никакъв звук. Понечих да затворя.

-Да.

- Моля те, не си отивай - каза Териса.

Долових глас. Сякаш беше на Джак. Али рече:

Спрях се и отвърнах:

- Минутка, скъпи, говоря по телефона.

- Опитай се да поспиш.

Направи ми впечатление, че не каза с кого разговаря.

- Моля ти се.

Обикновено го правеше.

Когато ставаше дума за сърдечни дела, много внимавах.

- Не разбрах, че си отвъд Океана - рече Али.

Винаги правех онова, което трябва. Не действах просто

- Обади ми се приятелка в нужда. Беше...

така. Освен в един-единствен случай, на един остров преди

- Приятелка ли?

десет години, винаги съм обръщал внимание на чувствата,

Направих пауза.

на въздействието им и на последиците.

-Да.

- Не си отивай - повтори тя.

-Леле! Бързо е свършило.

И аз останах.

Канех се да й обясня, че не е на прав път, ала се отказах.

Когато се целунахме, между нас се появи напрежение,

- Познавам я от десет години.

после освобождаване и изпускане на напрежението - нещо,

- Разбирам. Прескочил си до Лондон, за да се видиш със

което не бях усещал досега; напрежението се изпуска, при

стара приятелка?

което ти оставаш неподвижен и се предаваш, а сърцето ти

154

155

се удря в гърдите, пулсът ти препуска, коленете ти омек­

- Част от мен желае да забрави всичко и да забегне с теб.

ват, пръстите на краката ти се свиват, ушите ти изпукват

Знаех какво имаше предвид.

и всяка фибра от тялото ти се отпуска и се предава на

- Толкова пъти съм мечтала отново да имам тази

щастието.

възможност. И сега, когато е пред мен, не знам защо, но

През онази нощ ние се смяхме. Ние плакахме. Аз це­

чувствам, че тъкмо тя ще ме съсипе.

лувах прекрасното й голо рамо. А на сутринта тя отново

Погледна ме.

изчезна.

- Какво мислиш?