Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Тя беше права, но понякога имах навика да правя тъпи
Намерих я във всекидневната да пие кафе. Завесите
забележки.
бяха дръпнати. Да го кажа с думите на една стара песен,
- Какво ти се ще да направиш?
утринното слънце в лицето й издаваше възрастта й - и
- Да разбера какво всъщност се случи през нощта.
на мен това ми харесваше. Бе облякла хотелския халат,
- Добре.
който леко се отваряше и издаваше какви дарове крие
- Не си длъжен да ми помагаш - уточни тя.
под себе си. Не бях виждал подобна изкусителна кра
- Трябва - забелязах аз. - Особено щом става дума за
сота.
изминалата нощ.
Териса ме погледна и се усмихна.
- Така е.
- Здрасти - поздравих я аз.
- И каква е следващата ни стъпка? - попитах.
- Не си прави устата. Нали бяхме вече в леглото?
- Току-що разговарях с Карън. Заявих й, че е време да
- Бум! Цяла нощ съм будувал.
изясним всичко.
- И без мен си имаше достатъчно работа през нощта.
- Как реагира тя?
Кафе?
- Не отказа. Ще се срещнем след час.
- Ако обичаш.
- Искаш ли да дойда и аз?
Тя ми наля. Седнах до нея, ах, колко предпазливо! Вече
Тя поклати глава.
чувствах съвсем осезателно последиците от сбиването.
- Този път трябва да сме само двете.
Мускулите ми се напрегнаха и аз си помислих да взема
- Добре.
от болкоуспокояващите, които лекарят ми бе оставил при
Седяхме един до друг, пиехме кафето си и не искахме
посещението си. Но не в момента. В този миг исках само
нито да помръднем, нито да говорим, нито да правим как
да остана да седя до разкошната жена и мълчаливо да си
вото и да е.
пием кафето.
Териса наруши мълчанието:
- Божичко! - възкликна тя.
- Един от нас трябва да каже нещо, например: „Що се
-Да?
отнася до снощи..."
- Ще ми се да останем така завинаги.
- Оставям го на теб.
- Не съм сигурен, че апартаментът е по джоба ми.
- Страхотно чукане!
Усмихна се. Протегна ръка и хвана моята.
Усмихнах се.
- Искаш ли да чуеш нещо ужасно?
- Да. Знаех си, че трябва да оставя на теб да се произ
- Кажи.
несеш.
156
157
Тя стана. Наблюдавах я. Бе навлякла хотелския халат
- Но нали знаеш, че обичам подробностите?
на голо. Скъпи дами, захвърлете настрана всички набо
- А пък ти знаеш, че никога не ги споделям с теб.
ри и дантели, всички вдовишки номера и викториански
- Навремето ме пускаше да гледам. Когато ходехме с
тайни, прозрачни камизоли и секси сутиени, прашки и
Емили в колежа, ти ме оставяше да гледам през прозо
садо-мазо аксесоари, майната им на копринените чора
реца.
пи, фустанелите и разголените нощнички. Дайте ми една
- Не съм те оставял. Ти го правеше на своя глава. А ко
красива жена, загърната само в хотелски халат, и ме ос
гато пусках щората, ти си правеше пролука в нея. Голямо
тавете.
прасе си, знаеш ли?
- Ще взема душ - каза тя.
- Някои биха ме нарекли интересен приятел.
- Това покана ли е?
- Но повечето ще ти кажат, че си свиня.
-Не.
Уин вдигна рамене.
- О !
- Обичай ме въпреки грешките ми.
- Нямам време.
- И къде се намираме сега?
- Мога да съм много бърз.
- И двамата сме го направили.
- Известно ми е. Но тогава не изпипваш работата.
- Друго, друго.
-Ух!
- Хрумна ми нещо - каза той.
Тя се наведе и нежно ме целуна по устните.
- Целият съм в слух.
- Благодаря ти - рече.
- Може би има някакво просто обяснение за това, как
Бях на път да подхвърля нещо като: „Разкажи на всич
кръвта на мъртвото момиче се е озовала на местопрес
ките си приятелки", или: „Ох, още един доволен клиент", тъплението. Спомни си за онази благотворителна орга
ала нещо в гласа й ме накара да застана нащрек. Нещо в
низация, наречена „Спасете ангелите". Едно от нещата,
тона й ме порази дотолкова, че чак ме заболя. Стиснах
с които се занимава, са изследвания със стволови клетки,
ръката й и замълчах, а после я видях да тръгва.
нали така?
- Да, би могло да се каже. Мисля, че са против подобни
изследвания.
- А ние знаем, че Рик Колинс може да е открил, че е
обременен с болестта на Хънтингтън. Баща му със сигур
ност е страдал от нея.
Д В А Й С Е Т И П Ъ Р В А Г Л А В А
- Така е.
- В наше време хората запазват клетки от пъпната
връв на децата си - замразяват ги или нещо от този род,
за да имат готовност в случай на заболяване. Те са пълни
Уин хвърли поглед към мен и рече: