Сянката на койота

— И какво реши?

— Реших да се обадя на представителя на „Ролс-Ройс“, който се оказа приятел на Виктор Уотсън. Беше искрен колкото изповедник в Лас Вегас.

— Е, и?

— И надежден като редакционна статия в „Правда“. Уотсън се е уговорил с него само за да включи в разследването ченгетата от полицията в Лос Анджелис. Прав ли съм?

— Аз не съм се обаждал на представителя. Ти си го направил.

— Виж какво, Сидни, не съм член на „Менса“, но не съм и толкова тъп.

— Съвсем не си тъп, Ото.

— През цялото време си знаел, че Уотсън е уредил нещата така, че да ни включи в разследването. Ти си искал да ни включат.

— Да кажем, че си прав.

— Хей, не ме интересува дали си го направил, защото си искал почивка в Палм Спрингс. Не ми пука, ако си се досетил, че той ще ни даде пари. Може би дори си знаел, че ще бъдат десет хиляди. Не ми е ясно какво се крие зад всичко това, но мисля, че след като участвам в разследването, имам право да знам дали противникът ще ми устрои засада.

Сидни Блекпул запали цигара и отмести поглед. После каза:

— Добре, Ото, имаш право. Наистина се досетих, че Уотсън е измислил холивудската връзка, но се направих на разсеян. И не само заради развлеченията в Палм Спрингс.

— Засега не се забавляваме. Работим.

Сидни всмукна силно от цигарата и издуха облак дим през носа си.

— Не знаех, че ще ни даде десет хиляди, но не това ме накара да поема случая. Уотсън ми предложи работа, ако му харесам.

— Каква работа?

— Шеф на охраната на „Уотсън Индъстрис“. Сто хиляди на година. Командировки. Привилегии в крайградски клубове. Елегантни дрехи. Няма да съм свръхбогат, но ще живея охолно.

— Надеждата и мечтата на всяко ченге. Как да превърне двадесетгодишни лайна в сияен ореол.

— Отдавна не съм се разпалвал така, Ото. Това е нещо… което си заслужава.

— Бих убил за такова нещо. Трябваше да ми кажеш.

— Съжалявам, партньоре.

— Е, сега, след като знам, нека да забравим за голфа. Ще работим през цялата седмица, щом ще спечелиш от това. Винаги мога да играя голф в Грифит Парк.

Сидни се ухили и рече:

— Благодаря, но познай какво ще правим днес.

— Какво?

— Ще играем голф.

— Добре! — веднага се съгласи Ото. — На кое игрище?

— Ти ще решиш. Можем да избираме от три възможни.

— Да отидем в крайградския клуб в Тамариск.

— Нямам нищо против. Хей, познай какво видях в пустинята?

— Какво?

— Птица, която съм виждал в географско списание. Наричат я живодерче. Нанизва мишки и гущери на тръните или на бодлива тел и после ги изяжда. Красива пойна птица. Гърбът й има шарките на дива патица. Сива глава, черно покрай очите и крила — сребристосиви като мерцедес. На бели ивици. Великолепна смъртоносна пойна птичка. Напомни ми за бившата ми съпруга.

— Моля те, Сидни! Обеща да не бъдеш черноглед.