Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Заведе го там, дето • в достойнство бе седял.
На гостите охотно • наляха по бокал
било от най-добрата • и сладка медовина,
било благоуханно • и руйно рейнско вино.
Пристигнаха и Гере, • и Гизелхер в палата.
И Данкварт, Фолкер също, • щом чуха новината,
че гости има, мигом • се в залата явиха,
где рицарите славни • край царя поздравиха.
От Троне Хаген рече • на своя господар:
„Момците ни е редно, • с любезности макар,
да служат на маркграфа. • Загдето ни помага,
съпругът на Готлинда • заслужил е награда.“
Цар Гунтер заразпитва, • тъй както подобава:
„Владетелите двама • на хунската държава —
и Хелка, и Атила — • как поминават днес?“
Маркграфът му отвърна: • „Ответ дължа ви с чест.“
От мястото си стана • той с цялата дружина
и къмто царя каза: • „Щом волята ви имам,
то вестите могъл бих, • що нося вам сега,
царю, аз драговолно • пред вас да изрека.“
Отвърна царят: „Вести, • донесени оттам,
разказвайте тъй, както • предадени са вам,
да мога да ги чуя • аз с цялата си свита.
Ний истината нека • узнаем неприкрита.“
Вестителят почтено • поде: „Вий приемете
на Рейн с родата ваша • услуги и привети,
заръчани от царя • със слава величава.
С вестта си той вам знак и • за преданост ви дава.
Владетелят ми моли • скръбта да споделите,
оставила без радост • народа ни през дните,
откак почина Хелка, • жената на Атила.
Девиците, поела • под своята закрила,
чеда на властелини, • отглеждани от нея,
в страната ни сред обща • печалност сиротеят,
че няма да более • за тях веч някой ближен.
Затуй и царят ходи • нерядко тъй угрижен.“
„Дано Бог поживи го“ — • отвърна Гунтер, — „дето
услугите си мене • предлага непредвзето!
Приветите му също • посрещат се с достойнство
от мен и мойте близки • и цялото ми воинство.“
Бургундският юначен • княз Гернот подчерта:
„Светът ще жали дълго • на Хелка за смъртта,
че с добронравност влязла • бе всекиму в душата.“
Възхвалата от Хаген • и всички бе призната.
А пратеникът знатен • нареждаше горещо:
„Царю, ще позволите • да кажа още нещо,
което господарят • да ви предам желае,
доколкото без Хелка • отчаян и в тъга е.
Дочул бил, че Кримхилда • след гибелта на своя
съпруг сама живее. • Ако е вярно, моя
владетел заявява: • щом вие разрешите,
с корона ще застане • у нас тя пред момците.“
В ответ зае се царят • да извести самия:
„Ще чуе мойта воля • и ако одобри я,
до три дни ще ви кажа • каквото е решила.
Преди да знам, защо да • подвеждам аз Атила?“
На гостите отдавна • подслон бе даден вече
и прием дружелюбен, • та Рюдигер си рече,
сред воините на Гунтер • приятели че има,
на Хаген щом бе сторил • услуга несравнима.
Така изчака три дни • в палата той вежливо.
Роднините си свика • цар Гунтер предвидливо
съвета им да чуе • дали за цар Атила
Кримхилда да омъжи, • ако би тя склонила.
Съгласни бяха всички, • сал Хаген бе против,
приканвайки цар Гунтер, • владетел нестрашлив:
„Не бива (вас към разум • държа да призова),
дори тя да желае, • да сторите това!“
„Защо да го не сторя?“ — • учуден беше царя. —
„Възможност пред сестра ми • когато се отваря
честита да е, с дух съм • аз непоколебим.
Би трябвало ний даже • към туй да се стремим.“
Но Хаген възрази му: • „Тез думи забравете!
Не знаете Атила • какъв човек проклет е.
За мъж ако го вземе, • тъй както я гласите,
тогаз за вас тепърва • ще почнат и бедите.“
„Ще гледам да се вардя“ — • тогава Гунтер каза —
„от прекалена близост, • та да не дам омраза
да запламти у него, • мъж вземе ли го тя.“
Опълчи се пак Хаген: • „Не ще ви подкрепя.“
Перейти на страницу: