Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Подир смъртта му в скърби • немалко време мина —
кажи-речи години • към три и половина,
без дума да продума • на Гунтер, своя брат,
и без врага си Хаген • да срещне в този град.
„Възможно ли е“ — Хаген • един ден го запита —
„сестра ви за приятел • вас пак да ви зачита?
Ще имате изгода, • в страната ни когато
по нейна воля дойде • и нибелунгско злато.“
„Защо не?“ — рече Гунтер. — • „Аз двамата си братя,
с които тя общува, • могъл бих да изпратя
да дирят лесен начин • това да се подхване.“
„Не вярвам“ — смънка Хаген — • „то някога да стане.“
Разпореди се Гунтер • да иде Ортвин в двора
ведно с маркграфа Екварт • и с други още хора —
с княз Гизелхер, княз Гернот, • доверени на царя.
Те седнаха Кримхилда • тогаз да уговарят.
Поде отпърво Гернот, • бургундски храбър княз:
„Предълго вие Зигфрид • оплаквате пред нас.
Вам царят ще докаже: • не го е той убил.
Страданията ваши • го правят тъй унил.“
„Не обвинявам Гунтер. • Пронизал го е Хаген.
Где Зигфрид нараним бе — • от мене бе издаден.
Да знаех, че ненавист • такваз към него храни,
аз бих предотвратила, • наместо да го брани,
живот да му затрие“ — • владетелката вметна. —
„И нямаше да плача • сега така несретна.
Не ще простя им нивга • постъпка тъй гнуснава!“
Княз Гизелхер взе нея • тогаз да умолява.
Едва-що съгласи се • тя царя да приеме,
с роднини Гунтер вече • пристигаше в туй време.
Пред нея да застане • един не бе посмял:
вината за скръбта й • бе Хаген осъзнал.
Цар Гунтер я целуна, • когато се отказа
към него да питае • тя злостната омраза.
В бедата й не бе ли • той пряко съпричастен,
да я подири щеше • след онзи час злощастен.
С такъв порой от сълзи • не знам да са били
роднини пак сдобрени. • Макар и да боли,
прости им тя на всички, • но не и на злодея:
не би го друг погубил — • на Хаген бе додеял.
Наскоро се удаде • дори да й внушат
от пещера далечна • на Рейн да пренесат
съкровището ценно • на Нибелунг веднага —
било й сватбен дар, та • затуй й се полага.
Тъй Гизелхер и Гернот • поеха пред редици
от нея сбрани воини • осемдесет стотици
оттам да го докарат, • където беше скрито
и вардено от Албрих • с другари упорито.
Към пещерата щом ги • запътени съзря,
джуджето смело Албрих • другарите си сбра:
„Ще трябва да отстъпим • ний целия товар.
На нашата царица • бил, казват, брачен дар.
Ала не биха нивга • се с него те сдобили,
ако за жалост ние • не бяхме се лишили
от мантията наша • невидимка, защото
тя станала на Зигфрид • бе част от облеклото.
Но сполетя го сетне, • уви, заради нея
нещастие голямо, • понеже нам отне я
и подчинени бяха • му всички тез земи.“
Да връчи ключовете • подир се устреми.
Момците на Кримхилда • пред пещерата спряха
и с нейните роднини • богатствата съзряха.
Превозиха ги сетне • те до брега, отдето
пък с кораби до Рейн се • добраха по морето.
За туй имане още • легенди се мълвят.
Дванадесет талиги • по тесен, стръмен път
до четри дни и нощи • по три пъти на ден
с товар пълзяха тежък • и необикновен.
Най-чисто злато беше • и камъни безценни
и платата на всички • бойци волнонаемни
не би му намалила • на йота стойността.
Не беше безпричинна • на Хаген алчността.
Вълшебна златна пръчка • сред него въжделена
бе, тъй като да властва • над цялата вселена
могъл би тоз, комуто • мощта й е позната.
След Гернот тръгна част пък • на Албрих от родата.
Съкровището щом се • в Бургундия стовари,
то стана за Кримхилда • скъп дар от брака с цар и
надлежно бе прибрано • в подземия и кули.
За толкова богатства • не бяха нигде чули.
Перейти на страницу: