Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Дори хилядократно • то повече да беше,
тя и без него също • честита да е щеше,
да можеше цар Зигфрид • все още да живее.
С по-предана съпруга • не ще се друг гордее.
Огромното богатство • примамваше в страната
юнаци от далече: • тъй щедра бе ръката
на благата царица, • че славеше я всеки
и добродетелта й • възхваляше навеки.
На бедни и богати • раздаваше без мяра,
та Хаген се угрижи: • „Така ако я кара,
мнозина верни воини • за тайните си цели
и нашата погибел • тя може да спечели.“
„Имането е нейно“ — • така му Гунтер рече. —
„Да върши с него нещо • не бива да й преча.
Едва склони наскоро • ний пак да се сдобрим.
Богатства да раздава • не е грях непростим.“
Но Хаген възрази му: • „Разумен мъж не дава
една жена богатства • сама да управлява.
С подаръци могла би • да предизвика тя
да си окайва нявга • бургундец ориста.“
Отвърна царят: „Клетва • пред нея аз съм дал,
че няма да я тласна • пак в горестна печал,
и да я спазя искам: • сестра ми е рождена.“
„Вината“ — вметна Хаген — • „аз нека да поема!“
Нали немалко клетви • са стъпквани с мълчане —
посегнаха и те на • вдовишкото имане.
До ключовете Хаген • без право се добра,
та брат й Гернот гневен • бе, щом това разбра.
А Гизелхер отсече: • „Голямо зло понесе
сестра ми зарад Хаген • и аз ще се намеся.
Роднини да не бяхме, • главата му бих взел!“
Захълца пак Кримхилда, • жена на рицар смел.
Тогава Гернот каза: • „За да не си вредим,
в Рейн златото защо ли • не се разпоредим
да бъде потопено • и господар да няма?“
Кримхилда нажалена • пред Гизелхер застана:
„Помнете, драги братко, • че съм си поверила
живота и имота • на вашата закрила!“
Той ласкаво й рече: • „В мен сигурна бъдете,
щом върнем се, но в поход • днес яхваме конете.“
Извън стените царят • със свитата препусна
и с воини най-отбрани • за таз езда изкусна.
С ненавист към Кримхилда • и замисъл потаен
останал бе единствен • в палата само Хаген.
Преди да се завърнат, • от него похитено,
съкровището беше • край Лохе потопено
изцяло в Рейн дълбоко. • За себе си да има
той смяташе облага, • но тя му се размина.
Кога прибра се царят • със цялата си чета,
Кримхилда се оплака • от новата несрета
и мъка, споделена • от нейните придворни.
Дочу и от князете • тя думи непритворни.
Постъпката на Хаген • осъдиха уж вкупом,
та временно странеше, • но без да пада духом,
дорде от тях сдоби се • с търпимост обещана.
Затуй пък на Кримхилда • той по-омразен стана.
Той златото в реката • преди да потопи,
с князе и цар оброкът • под клетва се скрепи,
един от тях дор жив е, • то скрито да остане.
Ни те сами, ни други • сдоби се с туй имане.
Кримхилда скърби нови • обзеха без утеха —
нали подир съпруга • богатство й отнеха.
Тъгуваше горчиво • и горестта дълбока
така не я напусна • до края на живота.
След гибелта на онзи, • що радост бе й дал,
тринадесет години • изтекоха в печал,
без края на юнака • да може да забрави.
С предаността към него • навред се тя прослави.
Перейти на страницу: