Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Запитаха и Гернот, • и Гизелхер дали
князете двама биха • да одобрят могли
Кримхилда цар Атила • да вземе за съпруг.
Против единствен Хаген • бил — никой рицар друг.
Княз Гизелхер отвърна: • „Сега, юнако Хаген,
за добротворство случай • пореден ви е даден.
Злината, причинена • от вас, вий поправете —
да бъде пак честита • на нея не пречете!
Нали вий потопихте • сестра ми в таз несрета,
та радостта й беше • завинаги отнета.
Не е постъпвал никой • така с една царкиня
и да ви ненавижда • тя пълно право има.“
„Каквото предусещам • аз вам ще донеса:
тя вземе ли Атила, • ще доживей часа,
тъй както е решила, • да ни напакости.
На нея подчинени • ще са безброй момци.“
Към Хаген се обърна • княз Гернот този път:
„Тогава просто няма, • преди те да умрат,
да яхваме на поход • в страната на Атила.
Нам чест ще е сестра ни • да бъде пак щастлива.“
„Не ще ме“ — рече Хаген — • „тук никой убеди,
че няма да ни дебнат • какви ли не беди,
с короната на Хелка • Кримхилда щом окичат.
Да го предотвратите — • това вам най прилича.“
Раздразнен Гизелхер бе, • най-малък Утин син:
„Не бива всички ние • да се опозорим!
Нас трябва да ни радва, • оказват ли й чест.
Противно аз на Хаген • ще съм й верен днес.“
При думите му Хаген • гнева си не прикри.
А Гизелхер и Гернот, • витязите добри,
ведно със царя Гунтер • решиха най-накрая
да й се не попречва, • щом брака пожелае.
Маркграфът Гере рече: • „Да й предам е време,
че за съпруга иска • Атила да я вземе —
владетел строг, почитан • от рицари подвластни.
И раната й с него • навярно ще зарасне.“
Подири той Кримхилда • да я уведоми,
посрещнат бе любезно • и бодро заяви:
„Подобно вестоносец • срещнете ме сега,
че щастие задава • се вам подир тъга.
Ръката ви да искат • проводил е един
достатъчно прославен • витяз и властелин,
сдобил се с много почит, • корона и богатства.
Да знаете, че брат ви • не ще ви възпрепятства.“
Но клетата отвърна: • „Ах, моля ви, за Бога
и вий, и мойте близки • помнете, че не мога
да служа аз за подбив. • Да ида по принуда
при някого, загубил • любимата съпруга?“
Така тя възрази му • с горчивина дълбока.
Подир дойдоха Гернот • и Гизелхер младока,
опитвайки се нежно • да й внушат утеха,
че вземе ли се с царя, • на път е към успеха.
Не скланяше обаче • в несретата си мъж
отново да обикне, • макар и тъй могъщ.
Щом друго не желае, • запитаха дали
вестителя да срещне • ще тя благоволи.
„Не ще откажа“ — рече • почтената жена —
„аз Рюдигер да видя, • известен с добрина
и рицарско достойнство; • че друга личност смела
тук с мисия такава • съвсем не бих приела.“
Подир додаде: „Утре • при мен да заповяда.
Ответа мой тогава, • макар и без отрада,
в покоите ми лично • от мене би узнал.“
Сърцето й отново • изпълни се с печал.
За Рюдигер бе всъщност • таз вест добре дошла —
с Кримхилда да се срещне • му волята била.
Напълно убеден бе, • че знай за свойте цели —
ако изобщо може — • той как да я спечели.
След утринната меса • на идущия ден
на Рюдигер момците • (мравуняк оживен)
поеха гордо с него • да се явят в палата.
Какви изящни бяха • на всички облеклата!
Прекрасната Кримхилда, • съвсем опечалена,
в очакване да дойде • вестителят, простена.
Тя с делнични одежди • облечена застана
пред своите придворни • в тържествена премяна.
Към дверите пристъпи, • скръбта си приглушила,
и срещна благодушно • човека на Атила.
С дванайсет свои воини • яви се той пред нея —
за гост такъв в двореца • се винаги милее.
С момците си да седне • подир го призоваха.
Отпреде Екварт с Гере, • двамината маркграфа,
изправени стояха, • смелчаци изявени.
Зарад Кримхилда бяха • дошлите нажалени.
Перейти на страницу: