Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Красивите придворни • околовръст седяха,
но мъка у Кримхилда • и гостите съзряха:
отпред гърдите мокри • ней бяха от сълзи,
та Рюдигер таз гледка • дълбоко порази.
Тогава той й рече: • „Царице благородна,
на мене и момците • при срещата ни сгодна
вестта ще позволите • сега да предадем.
Заради нея тук се • явихме този ден.“
Царицата отвърна: • „Вам позволено е
вестта да съобщите, • що с вас донесли сте.
С добрия вестоносец • по-ведър е живота.“
Но всички доловиха • в гласа й неохота.
А Рюдигер от Пьохларн • подхвана с глас приветен:
„Най-предано Атила, • владетел достолепен,
предлага, господарко, • гореща обич вам
и вашата в замяна • държи да има сам.
Страданието иска • да заличи с любов,
да бъде всеотдаен • към вас е той готов,
тъй както нявга Хелка • сърцето му плени.
Сега редят се само • безброй несретни дни.“
Царицата отвърна • на Рюдигер: „Маркграфе,
от никой, който знае • в сърцето ми каква се
е болка настанила, • не бих могла да скрия:
не ще обикна друг, щом • загубих най-добрия.“
„Кое скръбта прогонва“ — • юнакът продължи —
„от любовта по-лесно? • Щом някой се реши
да избере човека, • комуто тъй допада,
след болката сърцето • ще затупти в отрада.
Ако един ден с обич • дарите господаря,
подвластни вам дванайсет • корони той повтаря
ще бъдат със земите • на тридесет князе,
които подчинил е • със собствени ръце.
Повеля ще държите • над много храбри воини,
що някога на Хелка • били са най-покорни,
и над придворни дами • от царско потекло
тъй както и при нея • по-рано е било.
Атила ви предлага • такава власт могъща,
каквато там доскоро • на Хелка бе присъща,
склоните ли корона • той вам да повери,
бидейки господарка • на рицари добри.“
Царицата възкликна: • „Нима могла бих аз
съпруга пак да стана • на кой да е витяз?
След като с гибелта си • един ме тъй сломи,
в печал ще бъда вечно • до сетните си дни!“
Но хуните твърдяха: • „Царице пребогата,
с Атила ще сте скоро • забравили тъгата —
блаженство ви очаква, • щом вий се съгласите.
Прекрасни са в двореца • на царя ни момците.
Девиците на Хелка • и вашите придворни
ще могат да общуват • из залите просторни,
юнаци ще намират • пък щастието свое.
Послушайте, царице, • че вам то за добро е.“
Тя рече им любезно: • „Да спрем ний разговора
поне до утре заран. • Елате пак тук в двора
да чуете ответа • на вашата подкана.“
От рицарите беше • молбата й разбрана.
Сватовниците щом се • оттам отдалечиха,
царицата веднага • княз Гизелхер повика
ведно със свойта майка • и каза им тогаз, че
не й приляга друго • освен да се наплаче.
„Сестрице, уверен бях“ — • ней рече брат й сетне
„и ще ми се да вярвам, • че радост ще просветне
след скърбите ви, стига • с Атила занапред
да си се задомите. • Туй моят е съвет.
Каквото и да казват, • предлага ви той трона.
От Елба до морето, • от Рейн, та чак до Рона
по-славен повелител • сега от него няма.
Че за жена ви иска, • за вас е чест голяма.“
„Съветът ви нима е • да съм славолюбива?
Да плача и жалея • на мен ми по̀ отива.
Как мога да царувам • пред рицарска дружина —
нали и хубостта ми • комай че попремина?“
Обърна се към нея • царица Ута също:
„В заръките на брат си • се вслушай, мила дъще!
Приятелите следвай • и ще спечелиш само!
Отдавна гледам как се • косиш от зло голямо.“
Кримхилда се помоли • и Богу за съвет:
нали сребро и злато • и дарове безчет
да раздадеше, както • дорде бе Зигфрид жив,
не щеше да изпита • отново миг щастлив?
Помисли си: „Ще стана • пред всекиго за срам,
ако аз, християнка, • си тялото отдам
на някакъв езичник. • Предложи ли ми даже
той всички земни кралства, • отново ще откажа.“
Перейти на страницу: