Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Така реши, а сетне • нощта прекара тя
в леглото с мисли мрачни • рояк до сутринта.
В очите лъчезарни • не секнаха сълзите
преди звъна на храма, • зовящ за утренните.
Князе и цар се бяха • навреме там явили.
Сестра си да придумват • подеха с нови сили,
съветвайки я царя • на хуните да вземе,
макар че непосилно • за нея бе туй бреме.
Повикаха тогава • момците на Атила.
Охотно би се вече • дружината простила
и тръгнала обратно • с успех или с провал.
С витязите си беше • се Рюдигер задал,
дошли да чуят тъкмо • и волята на царя,
та овреме да могат • те с всичко да се справят —
нали им предстоеше • далечен път пореден.
И ето при Кримхилда • бе Рюдигер заведен.
Молба достопочтено • юнакът пак отправи
любезната царица • да сподели каква ли
могъл би вест да носи • в страната на Атила.
Ответа си обаче • не бе тя променила —
не искала изобщо • повторно мъж да люби.
Маркграфът я запита: • „Нали да се погуби
било би неразумно • прекрасната снага?
Вий можете жена на • храбрец да сте сега!“
Молбите все напразни • оставаха, дорде
не смогна да й каже • в беседа насаме,
че да я възмезди щял • за участта несретна.
Тя в свойта упоритост • тогава поомекна.
Той просто призова я: • „Владетелко красива,
макар и наскърбена, • да плачете не бива.
Чрез свита и роднини • при хуните от мен
възмездие ще има • за всеки провинен.“
Това окуражи я • и тя му отговори:
„Пред мен се закълнете, • че който зло ми стори,
за болката в душата • вий пръв ще отмъстите.“
Маркграфът обеща й • разплата за злините.
С дружината закле се • там Рюдигер пред нея,
че предани ще бъдат • и няма да посмеят
в страната на Атила • да й откажат тия
момци услуга в нужда. • В това той увери я.
И вярната съпруга • реши: „Щом ще спечеля
приятели тъй много • под моята повеля,
ще дам да ме одумват • в безмерната неволя.
Какво пък, ако мъст аз • за своя мъж измоля?
На рицари Атила • опрял си е мощта
и аз ще разполагам • с тях, както си поща.
Богатства ще раздавам • тогаз какви ли не,
щом злият Хаген мен ми • имането отне.“
На Рюдигер тя рече: • „Да се не бе разчуло,
че той е върл езичник, • аз щях да сложа було
и с него да се взема • пред воини и велможи.“
Маркграфът й отвърна: • „Недейте се тревожи!
На служба в двора има • мнозина християни,
та дните ви при царя • не ще са изтерзани.
Внушите ли му вие • да се покръсти, сам
ще иде под венчило • тогаз с вас в Божи храм.“
И братята подеха: • „Вий дайте нам обет,
че непреклонността ви • ще секне занапред.“
Те молиха я дълго, • дорде съвсем без сила
накрай склони да вземе • за свой мъж цар Атила.
„Ще ви последвам“ — рече — • „аз, клетата. С добром
при хуните ще дойда • и то ще стане, щом
придружници намеря • за вашата страна.“
В съгласие протегна • към воините ръка.
Маркграфът вметна: „Стигат • ви даже само двама.
С дружина разполагам, • та мисля трудност няма
с достойнство през реката • ний с вас да се отправим.
В Бургундия причина • не виждам да се бавим.
Роднини имам, както • и петстотин витязи
да изпълняват вярно • и тука, и в онази
страна заповедта ви. • И аз съм дума дал
да се не срамя, дето • не съм се отзовал.
В конюшнята кажете • сега да се разшетат.
Не ще ви е излишен • на Рюдигер съветът.
Да се приготвят също • придворните девици,
че пътьом те ще срещнат • герои именити.“
Каква безценна сбруя • запазила се беше
от времето на Зигфрид, • та всяка гордо щеше
с достойнство да я ползва, • потегляйки на път!
Какви седла решиха • за тях да изнесат!
Перейти на страницу: