Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Те гиздили се бяха • преди с разкошна дреха,
ала преди да тръгнат, • най-пищната си взеха,
че много се изрече • за онзи хунски цар.
Отключен беше дрешник, • държан под катинар.
Изтекоха усилно • пет дена и полвина
в оглеждане на туй, що • бе сгънато и в скрина.
Кримхилда науми от • съкровищница своя
да одари момците • на Рюдигер героя.
Останало й още • бе нибелунгско злато
(да го раздава щеше • сред хуните сърцато),
което сто жребеца • не смогваха да вдигнат.
На Хаген до ушите • таз вест тогава стигна.
Той рече си: „Кримхилда • не ще ми май прости,
та златото на Зигфрид • тук нека си седи.
Защо на неприятел • да давам туй имане?
Дорде е у Кримхилда, • аз знам какво ще стане.
От нея там ще бъде • раздадено без време,
уверен съм, да буди • ненавист срещу мене.
Но тъй като за него • не стигат им коне,
ще го запази Хаген, • Кримхилда ще не ще!“
Тя много огорчи се, • когато туй разбра.
Понечиха князете • на своята сестра
охотно да помогнат. • И тъй като не стана,
пак Рюдигер отправи • възторжена подкана:
„Царице пребогата, • за злато не тъжете!
Владетелят Атила • от плам към вас обзет е.
Съзре ли ви, богатства • вам толкоз ще предложи,
че никой да ги пръсне, • кълна ви се, не може!“
Към Рюдигер въздъхна • тя: „Ех, юнако смел,
с богатство като туй, що • мен Хаген е отнел,
не се е сподобила • царица досега.“
Но ето брат й Гернот • пристигна с ключ в ръка.
В ковчежната ключалка • го властно пъхна князът,
та злато и богатства • наяве да излязат.
Над трийсет по хиляда • отвътре мерки взеха
на гостите за дар, що • за Гунтер бе утеха.
Съпругът на Готлинда • от Пьохларн се намеси:
„И всички нибелунгски • богатства пред лице си
да би могла да има • царицата ми днес,
ако ги не докосне, • за нас било би чест.
Да приберат златото — • на мен не ми е нужно.
От моята страна съм • донесъл, тъй че дружно
да можем да се справим • по пътя ни обратен.
Достатъчно ще има • за нас и всеки знатен.“
Ала преди туй бяха • придворните й дами
напълнили дванайсет • сандъка обковани
с прекрасно чисто злато, • та да го отнесат,
и с накити изящни • за ползване из път.
Безкрайна й се стори • на Хаген наглостта.
От жертвеното злато • на Зигфрид за праха
хиляда мерки още • за упокой раздаде.
Предаността й радост • у Рюдигер създаде.
Подир тя рече: „Где са • приятелите мои,
които зарад мене • в чужбина дните свои
сред хуни да прекарат • се канеха поне?
С туй злато да закупят • одежди и коне.“
Маркграфът Екварт каза • на своята царица:
„Нали се най-отдавна • числя към ваш’та свита
и вярно съм ви служил, • държа да обещая,
че тъй ще продължавам • на дните си до края.
Петстотин мои воини • ще ме последват там
на вашите услуги • аз искам да ги дам.
Единствено смъртта мен • от вас ще раздели.“
Тя всеотдайността му • с поклон удостои.
Изведоха конете, • приготвени за път.
В приятели и близки • надигна се плачът.
Красавиците с Ута • показаха сега,
че по Кримхилда мъчи • ги тягостна тъга.
Със себе си поведе • над сто девици знатни,
стъкмени по достойнство • с одежди най-прекрасни,
но с бликнали в очите • сълзи при таз раздяла.
Подир тя при Атила • и радост бе видяла.
Със свитата си Гернот • и Гизелхер там бяха.
Тъй както се полага, • сестрицата си щяха
да изпроводят тези • князе напети, стройни,
застанали начело • на над хиляда воини.
Дойде храбрецът Гере, • тъй както и Ортвин
наред с юнака Румолд — • трапезникът по чин.
До дунавския бряг те • за нощната отмора
се грижеха. Сал Гунтер • прибра се бързо в двора.
Преди от Рейн да тръгнат, • изпратиха напред
те бързоходци свои • при хуните с привет
вестта им цар Атила • най-скоро да споходи,
че графът за съпруга • Кримхилда нему води.
Перейти на страницу: