Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Добре дошли сте, татко, • с таз предана дружина!“
Благодариха вкупом • от воините мнозина
на младата графиня • за словото прекрасно.
Готлинда на мъжа си • с целта не бе наясно.
Излегната до него • в семейното им ложе,
тя вечерта запита • дали да каже може
къде го праща царят • на хунската земя.
Той рече: „Най-охотно • сега ще обясня.
Владетелят понеже • остана без съпруга,
провожда ме да ида • да му намеря друга.
Отивам при Кримхилда • на Рейн сватовник аз —
на хуните царица • ще става тя при нас.“
„Дай Боже да се сбъдне“ — • възкликна тя — „това!
За нейната почтеност • донесе се мълва.
Дано наместо Хелка • ни сгрей на старини,
короната достойно • да носи дълги дни!“
Маркграфът вметна: „Скъпа, • които на конете
след мен към Рейн поемат, • на тях да раздадете
ще трябва прелюбезно • що имате в дома си.
Добре стъкмен, юнакът • висок държи духа си.“
Тя отзова се: „Всеки, • каквото му подхожда,
от мене ще получи, • та вас да съпровожда,
дружината ви лична • към Рейн щом се отправи.“
„За щедростта“ — той рече — • „признание дължа ви.“
Какви одежди пищни • от дрешника изкара!
На всеки рицар даде • тя облекло по мяра,
грижливо подплатено • изцяло до петите.
С умение подбирал • бе Рюдигер момците.
След седмица от Пьохларн • потегли на ранина
стопанинът с чудесно • стъкмената дружина.
Бавария те бързо • с товара прекосиха.
Разбойници нарядко • ги там безпокоиха.
Дванайсет дена трая • ездата им до Рейн,
където царят беше • за тях уведомен.
И свитата бе вече • дочула вест в дома му,
че чужденци пристигат, • та той заръча само
да му доложи онзи, • комуто са познати.
Едно бе всеизвестно: • те много са богати —
на мулета товари • се виждаха нелеки.
В града бе предоставен • подслон добър на всеки.
Внезапната поява • на гостите извика
сред всички в твърдината • почуда превелика:
отде на Рейн се взеха, • целта им там каква е?
От царя пак към Хаген • въпросът бе що знае.
От Троне воинът рече: • „Не съм ги зървал даже.
Огледам ли ги, вече • могъл бих да ви кажа
те яхнали отде са • за нашата родина,
освен ако не са от • затънтена чужбина.“
Пристигналите бързо • се бяха настанили.
Сватовникът с момците, • одеждите сменили,
поеха към двореца • вестта да отнесат.
В изящно облекло се • зададоха тоз път.
„Доколкото съзирам, • макар да бе отдавна“ —
додаде вещо Хаген, — • „и по ездата плавна
изглежда доста много • тоз рицар благороден
от хунската държава • на Рюдигер подобен.“
„Кое ми дава право • да съм уверен аз,
че рицарят от Пьохларн • пристигнал е при нас?“
Едва бе изговорил • цар Гунтер тез слова,
когато Хаген госта • безгрешно разпозна.
Той Рюдигер да срещне • с приятели се втурна.
Приветствани сърдечно • при тази среща бурна
и воините му бяха — • петстотинте на брой
вестители напети • на хунския герой.
Гласът на Хаген екна: • „Да се сдържа не мога
привет вам да изкажа. • Добре дошли сте в Бога,
наместнико от Пьохларн • и всички ваши воини!“
Тъй хуните приеха • там с почести достойни.
Пристъпиха напред и • роднините на царя,
юнакът Ортвин чу се • на графа да повтаря:
„Отколе скъпи гости • посрещани при нас
не са били тъй бурно — • в това кълна се аз!“
И благодарността си • за поздрава предала,
дружината последва • ги в празничната зала,
где царят седнал беше • сред своите юнаци.
Привдигайки се, там им • яви вежливостта си.
Как той, благовъзпитан, • дошлите запосреща!
До Гернот царят Гунтер • с възторженост гореща
прие момците с госта, • тъй както се полага.
На Рюдигер подаде • ръка дори от прага.
Перейти на страницу: