Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Но те го увериха: • „Пък може и да стане
заради ваш’то име • и бляскаво имане.
Уместно ще е все пак • поне да се опита —
ще любите снагата • на дивна хубавица.“
Владетелят запита: • „Кому тогаз познати
на Рейн са и земите, • и царските палати?“
Тук Рюдигер от Пьохларн • да обяснява взе:
„От малък аз познавам • достойните князе.
Това са Гунтер, Гернот • и Гизелхер — добри
те рицари са, всеки • стремящ се да твори
каквото нему с чест и • със сръчност се удава.
Предците им известни • са с не по-малка слава.“
Атила рече: „Вие • кажете ми дали
подхожда й до мене • с корона да седи;
дали е хубостта й • наистина такава.
Не искам тука някой • подир да съжалява.“
„Тя с мойта господарка • по хубост е сравнима —
с възвишената Хелка. • Не може цар да има
на този свят съпруга • по-прелестна от нея.
Комуто в брак врече се, • той предоволен ще е.“
„Усърден мой сватовник • бъдете ми, велможе.
И ако нявга легне • Кримхилда в мойто ложе,
заслужена отплата • ще имате от мене,
копнежа ми загдето • изпълнихте овреме.
Ковчежникът ми щедро • ще ви дари със злато,
с момците си подире • живейте пребогато.
Що вам потребно — дрехи, • коне — за поход е,
ще кажа незабавно • да ви се раздаде.“
А Рюдигер отвърна, • заможният маркграф:
„Да диря тук отплата • не ще съм никак прав.
Като сватовник царски • на Рейн ще ида аз,
ала с това, що имам, • добито пак от вас.“
Владетелят запита: • „Кога на път за тази
царица ще се тръгне? • Дано вас Бог ви пази
с съпругата ми бъдна • от всякаква беда!
Късмет дано да имам • и нас да радва тя!“
„Преди да тръгнем“ — рече • маркграфът, — „ще потрябват
оръжия и дрехи, • които да показват,
че можем пред князете • почтено да стоим.
С петстотин воини мисля • на Рейн да се явим.
В Бургундия, където • ме видят с мойте воини,
към вас да се събуждат • възторзи многобройни,
че никой друг владетел • не е сватовник пращал,
стъкмен със свита толкоз • огромна и блестяща.
Но вий, царю, не ще се • отметнете нали,
тя Зигфрид ако още • в сърцето си таи —
сина на Зигмунд, дето • и тук е наминавал.
Всеобща почит с право • юнакът заслужавал.“
„За мъж щом го е взела“ — • отвърна му Атила, —
„достойнствата му явно • добре е оценила
и аз не ще отблъсна • царицата прекрасна.
Мен хубостта ме кара • така да се прехласна.“
„Ответ“ — маркграфът рече — • „такъв аз ще ви дам:
ще тръгнем подир двайсет • и четри дни натам.
На моята Готлинда • ще пратя новина,
царица че ще скланям • да стане вам жена.“
Граф Рюдигер до Пьохларн • щом пратеник проводи,
графинята изпита • и радост, и тревоги.
Узнала, че мъжът й • сватовник е на царя,
усети колко мъка • по Хелка я изгаря.
Вестта когато стигна • до нейните уши,
покоят й от горест • тозчас се наруши,
че с нова господарка • не е като преди.
При спомена за Хелка • съвсем се наскърби.
За радост на Атила • след седем дни препусна
откъм Маджарско графът • извън страната хунска.
Одежди във Виена • ушиха му веднага
и тръгването веч бе • ненужно да отлага.
Момата му в град Пьохларн • с Готлинда го посрещна.
Как младата графиня, • вежлива и сърдечна,
се радваше да види • баща си с толкоз воини!
Присъстваха и други • девици най-пристойни.
Преди за Пьохларн още • с дружина да поеме,
одеждите получи • маркграфът във Виена
на мулета, покрити • с наметала възгруби.
От тях по пътя нищо • почти не се погуби.
С пристигането в Пьохларн • стопанинът подслон
за своите другари • с благовъзпитан тон
помоли да намерят • и настанят добре.
Съпруга си Готлинда • възторжено прие.
И младата графиня, • на Рюдигер момата,
оглеждаше с възхита • дружината сърцата
от смели хунски воини, • последвали баща й.
С вежлив привет пред тях се • девицата представи:
Перейти на страницу: