Една любов в Париж

— Както и да е, двама детективи отишли при него. Той не отрекъл, че бил в заведението на Жожо същата вечер, когато станало убийството, и говорил с Джордан, но казал, че към девет часа си отишъл и след това вече не го видял. След известен разпит за най-обикновени неща го поканили да отиде с тях в участъка. На полицейския комисар, на когото било възложено следствието, и през ум не му минавало, че Берже е убиец — трябва още веднъж да го подчертая това. Комисарят смятал, че убийството е извършено от някой скитник, заведен от Джордан в дома му, или пък от някой негов изигран съучастник в търговията с наркотици. Ако последното предположение бъдело вярно, комисарят се надявал чрез учтивост или ловки маневри, чрез заплашване или повишаване на тона да изтръгне от Берже някоя следа и тъй да влезе в дирите на убиеца.

— Успях да взема интервю от комисаря. Люк се казваше, съвсем не беше човек, какъвто очаквахме да видим в тази професия. Едър, пълен, веселяк, червендалест, с големи мустаци, с живи черни очи. Истински любител на удоволствията — като го гледаш, ще се хванеш на бас за каквато и да е сума, че от всичко на света най-много обича един чудесен обед и бутилка вино. Беше родом от Южна Франция и говореше с такъв акцент, сякаш режеше с нож. Човек с такъв весел смях, както всички пълни хора. Любезен, добродушен, та като те потупа по рамото, веднага се чувствуваш склонен да му се довериш. Всъщност имаше отлични успехи, що се отнасяше да изтръгне признания от заподозрени; притежава голяма телесна издръжливост и лесно може да води разпит по цели шестнадесет часа без прекъсване. Във Франция не е известна американската система на „третата степен“. Искам да кажа, никакъв бой, никакви юмруци, никакво изкъртване на зъби, за да изтръгнат признания. Просто докарват човека в стаята, не го оставят да седне, не му дават да пуши, не му дават нищо да яде, само му задават въпроси един след друг. Следователят нито за миг не го отпуща, пуши си, донасят му нещо да хапне, когато огладнее. Продължава цяла нощ, защото знаят, че издръжливостта на човека е най-слаба нощно време. Тогава, ако арестуваният е виновен, трябва да има извънредно силна воля, за да не направи на сутринта известно признание в замяна на чаша кафе или една цигара. Но комисарят не успя нищо да изтръгне от Берже, който призна, че по едно време бил в приятелски отношения с контрабандисти на хероин, но подчертал, че бил съвсем невинен по работата, за която бил подведен под отговорност и оправдан. Наистина на млади години извършил някои глупости, но те му послужили като добър урок, а автомобилите вземал само за ден-два, колкото да се поразходи с момичета. В края на краищата то не било тежко престъпление. Откакто се оженил обаче, вървял из „царския път“. А що се отнасяло до търговците на наркотици, откакто го съдили, вече нямал никакви връзки с контрабандисти и изобщо не е чувал Джордан да е имал нещо общо с тях. Говорел най-откровено. Разказал на комисаря, че много обичал жена си, че от нищо друго тъй много не се страхувал, както от това тя да узнае нещо за миналото му. Заради нея, а и заради самия себе си и майка си бил решил в бъдеще да води честен и почтен живот. Пълният приятен човечец продължавал да го разпитва, но тъй приятелски и с такова съчувствие, че като го слушаш, ще си речеш, че няма да смее мравка да настъпи. Той поздравил Роберт за добрите му намерения, поздравил го и задето се оженил по любов за едно бедно момиче; изказал и надеждата децата, които им се родят, не само да бъдат украса на техния дом, но и утеха за родителите си. Но той имал под ръка досието на Робер, та без съмнение знаел, че Берже бил замесен в търговия с хероин, макар че съдебните заседатели не го признали за виновен. Освен това точно в същия ден узнал чрез издирванията си, че Берже бил изгонен от наелия го борсов посредник за злоупотреба и се отървал от прокурора само защото майка му платила злоупотребената сума. Значи твърдението му, че след женитбата си бил решил да води честен и почтен живот, било чиста лъжа. Комисарят го попитал какво било материалното му положение. Берже признал, че било тежко, но майка му имала малко парици, а той самият скоро пак щял да си намери работа и тогава всичко щяло да се оправи. Ами пари за дребни разходи? Понякога участвувал по малко в залаганията, а и водел клиенти на посредниците, по този начин се сближил и с Джордан и получавал от него комисиона. А пък когато нямало — минавал и без джобни пари.