Една любов в Париж

— Но ти да не искаш да кажеш, че само за това са го осъдили?

— Не, но то беше достатъчно юридическо основание за комисаря да го подведе под отговорност за убийство. Той мислеше, че ще се намерят и други доказателства, както и всъщност стана. По време на всички разпити Берже прояви удивителна ловкост и самообладание. Щом можеха да му докажат нещо, веднага го признаваше. Така например не се и опита да отрича, че той бил крадецът на ръчни чанти; призна освен това, че дори след осъждането му пак „реквизирал“ автомобили, когато му притрябвала кола. Толкова лесно можело да става, че изкушението било твърде силно за неговия слаб морал, а опасността блазнела жаждата му за авантюри. Но отричаше категорично да има каквато и да е намеса в убийството. Това, че парчетата стъкло отговаряли на часовника на жена му, не доказвало нищо. Самата Лидия пък се кълнеше с ръце и крака, че тя счупила стъклото. Следователят, на когото било възложено делото, се намери пред истинска загадка по отношение на парите, откраднати очевидно от Берже, защото от тях никъде нямаше и следа, а и действително никога не можеха да ги намерят. Друго странно обстоятелство беше, че липсваше каквато и да е следа от кръв по дрехите, носени от Берже през тази нощ. И ножът не можа да бъде намерен. Доказано бе, че Берже имал нож — в средата, където се движеше, такова нещо е най-обикновено, — но се кълнеше, че преди месец го изгубил. Аз ти разказах вече, че детективите бяха свършили чудесна работа. Никакви отпечатъци от пръсти не бяха намерени нито по крадените автомобили, нито по крадените ръчни чанти, които той опразвал и чисто и просто изхвърлял на улицата, откъдето по-късно някоя и друга достигала до ръцете на полицията. Това доведе до заключението, че Берже е носил ръкавици. Между нещата му намериха един чифт кожени ръкавици с маншети, но не беше вероятно да е носил тях, когато е отишъл при Джордан. А тъй като от положението на трупа личеше, че Джордан е получил смъртоносния удар тъкмо в момента, когато слагал нова грамофонна плоча, ставаше ясно, че не можеше Берже да го е убил веднага, когато Джордан го е пуснал да влезе. Освен това тези ръкавици бяха толкова грамадни, че не се събираха в джобовете му; а ако ги беше носил на ръцете си, все някой в заведението на Жожо щеше да ги забележи. Разбира се, снимката на Берже беше поместена във всички вестници. Предвид на възникналите мъчнотии, полицията прибягна до помощта на печата. Вестниците помолиха всеки, който си спомня, че към еди-коя си дата е продал един чифт сиви ръкавици на младеж със сив костюм, да се обади в полицейския участък. Вестниците разтръбиха нашироко обявата. Повторно поместиха снимката на Берже с надпис отгоре: „Вие ли му продадохте ръкавиците, които е носил при убийството на Теди Джордан?“