Една любов в Париж

— С удоволствие.

— Убийството предизвика голяма сензация във Франция. Робер Берже не беше апаш или нещо подобно. По-скоро беше нещо като джентълмен. Произхождаше от много видно семейство, беше получил добро възпитание и говореше английски твърде сносно. Един вестник го нарече „джентълменът-гангстер“. Това определение направи впечатление, въображението на публиката пламна, делото се превърна в „знаменит случай“. Освен това Берже беше посвоему хубав и млад, едва двадесет и две годишен и това още повече разпали любопитството им. Жените просто пощуряха след него… Боже-е-е, как се блъскаха и натискаха да се вмъкнат в съдебната зала! Всички бяха като наелектризирани, когато той влезе между двама пазачи (фотожурналистите трябваше да имат възможността да фотографират, преди да дойдат съдиите). Такова хладнокръвие не бях виждал дотогава! Берже беше много спретнат, гъстите му черни коси много грижливо причесани. Той се усмихна на фотожурналистите и по тяхно желание на драго сърце застана по-другояче, за да могат всички добре да го снимат. Изглеждаше като всеки богат, охолен младеж, каквито срещаме с девойки, застанали с чашка коктейл пред бара на Риц. Мисълта, че е такъв каналия, го караше да изпитва пикантна гордост. Берже беше роден престъпник. Вярно е, че семейството му не беше богато, но и не е живеело в оскъдица, затова си мисля, че все са имали за него по някоя и друга стофранкова банкнота, когато му е потрябвала понякога. Написах някакъв по-благоприятен репортаж за него в едно седмично списание и френските вестници поместиха извадки от него. Делото много ми помогна. Сведох случая до формулата: „Престъпник от любов към спорта.“ Колко много работи излязоха тогава наяве. По едно време имал възможност да влезе в редовете на първокласните играчи на тенис; станало дума да тренира за шампионат; но чудно — докато в отделните игри играел отлично и бързо спечелвал победата, в турнира редовно пропадал. Нещо не вървяло както трябва. Нямал издръжливост, нямал воля да победи или все нещо му липсвало, за да стане първокласен играч на тенис. Някакъв психологически стимул, смятам аз. Както и да било, един ден настъпил край на състезанията му на тенис: от съблекалнята на няколко пъти изчезнали пари, и то винаги тъкмо когато Берже бивал там. Макар и да нямало положителни доказателства срещу нещо, всички били твърдо убедени, че той бил виновникът.

Саймън напълни отново лулата си.

— В Робер Берже най-силно впечатление ми направи съчетаването на хладнокръвие, самообладание и чар.

Само чарът отделно не е кой знае какво качество, но рядко се среща съчетан с хладнокръвие и самообладание. Хората с чар са обикновено мекушави и нерешителни. Чарът е тъкмо онова оръжие, което природата ни дава, за да ни обезщети за другите ни слабости. Аз никога не бих имал голямо доверие в човек с чар.

Чарли изгледа приятеля си с лека насмешка. Той долови, че Саймън се стремеше да омаловажи едно качество, което той самият не притежаваше, та дано по този начин да убеди самия себе си, че не е от голямо значение в сравнение с другите негови качества. Но не каза нищо.