Една любов в Париж

— Той беше един от редовните посетители на бар Жожо, където Джордан редовно се хранеше. Славата на това заведение е доста лоша: там се събират жокеи и посредници при залагания, спортни агенти, участници в надбягванията, с една дума, все хора с „кирливи ризи“, дето се казва. Естествено полицията разпита всички, колкото от тях можа да спипа. Впрочем Джордан имал уговорена среща вечерта на убийството с някого. Това стана ясно от подноса с две чаши и торта и така полицията сметна, че ще може да се добере до известна следа, кой може да е отишъл при него. Полицията подозираше сериозно, че Джордан беше „обратен“ по половите въпроси, затова имаше голяма вероятност някой от клиентите на Жожо да го е видял с някого. Берже бил в доста приятелски отношения с Джордан. Жожо, собственикът на бара, съобщи на полицията, че няколко пъти виждал Робер да дърпа англичанина за пари. По едно време беше подведен под отговорност за контрабанда на хероин от Белгия във Франция, но докато двамата му приятели от подсъдимата скамейка попаднаха в затвора, той се отърва. Значи ако Джордан е имал известна връзка с контрабандата на наркотици и смъртта му е била някак си във връзка с нея, тогава според мнението на полицията Берже можеше преспокойно да знае кой е извършил убийството. Той беше престъпник по природа, имаше вече и присъда — за кражба на автомобили. Две години условно затвор.

— Вярно е, знам — обади се Чарли.

— Системата му била колкото проста, толкова и гениална. Озъртал се, докато забележел някого да спре със ситроен пред някой от големите универсални магазини Прентан или Бон Марше и да влезе вътре. Тогава се качвал най-спокойно в колата, сякаш тъкмо излизал от магазина и потеглял.

— Но колите не са ли бивали заключени?

— Рядко. Освен това той имал няколко ключа за ситроен. Винаги следял само тази марка. Обикновено употребявал колата два-три дни, после я оставял някъде. Когато пак му потрябвала кола, започвал играта отново. По този начин откраднал десетки коли. Нито веднъж не направил опит да продаде някой автомобил, само си вземал „назаем“, когато му притрябвала кола за някоя особена цел. Тази история беше изходната точка за моя репортаж. Вършил тези кражби просто от любов към спорта, защото му доставяло голямо удоволствие да поставя на изпитание безумната си дързост и ловкост. Имал и друг гениален номер — той излезе наяве по време на делото. Тръгвал с колата из града по времето, когато магазините затваряли, навъртал се около автобусните спирки. Когато забелязвал някоя дама да чака автобуса, спирал пред нея и я запитвал може ли да я закара донякъде с колата си. Трябва да е бил доста добър познавач на хората и да е познавал кои дами по всяка вероятност не биха имали нищо против да се възползват от услугата на някой хубав младеж. Добре, казвала дамата, качвала се, а той потеглял в посочената от нея посока. Когато стигали до някоя малка или много пуста улица, колата спирала внезапно. Тогава Берже заявявал, че не може да подкара колата и помолвал дамата да слезе, да вдигне капака над цилиндрите и да види свещите, а в това време той натискал педала за автоматично запалване. Дамата правела това, което искал от нея, и, разбира се, в колата оставала чантата и пакетите й. После, когато моторът заработвал, и дамата тъкмо се приготвяла да се качи, Берже изведнъж потеглял и изчезвал, преди тя да разбере какво става. Естествено много от пострадалите дами се оплаквали пред полицията, но тъй като го виждали все по тъмно, не можели да дадат някакви по-точни данни, а само толкова — един хубав младеж, с приятен глас, с автомобил ситроен. Полицията не можела нищо друго да направи, освен да им обърне внимание, че не е много умно да приемат покани от такъв „хубав младеж“. Берже не бил заловен нито веднъж. По време на делото стана ясно, че при тези сделки често изкарвал доста хубави печалби.