Една любов в Париж

На следната утрин въпросните дами се явили в участъка, веднага познали показаните им вещи и заявили, че били техните. Берже бил докаран. Една от дамите веднага познала в негово лице любезния младеж, който я поканил в своя автомобил. Другата не била съвсем сигурна, защото било тъмно, когато приела поканата му да я отведе с колата си до дома й; не могла да види лицето му много добре, но казала, че ще го познае по гласа. Комисарят накарал Робер да прочете няколко реда от един вестник. Едва прочел пет-шест думи, и дамата извикала, че е той — сигурна била! Трябва да отбележа, че Берже имаше особено звучен и гальовен глас. Дамите били освободени, а Берже бил върнат в килията му. Несесерът и часовникът се намирали на масата пред комисаря. Погледът му се плъзнал машинално по тях. Внезапно чертите на лицето му се изопнали.

Чарли прекъсна приятеля си.

— Саймън, как е възможно да знаеш всичко това? Ти си измисляш!

Саймън се разсмя.

— Поукрасявам го малко драматично. Възпроизвеждам ти съдържанието на първия си репортаж. Трябваше да го напиша колкото може по-ефектно, разбираш, нали?

— Продължавай тогава.

— Добре. Комисарят наредил да извикат един от неговите хора и го запитал имал ли е Берже ръчен часовник, когато го арестували. Ако е имал, да го донесат. Имай предвид, че всичко това излезе наяве после, докато се разглеждаше делото. Агентът донесъл часовника на Робер. Часовникът бил златен, имитация — мисля, че металът се казва ауерум, — и имал кръгъл циферблат. Вестниците бяха дали маса сведения по убийството на Джордан; например, че ножът не бил намерен (впрочем той изобщо не можа да бъде намерен) и че полицията не могла да намери отпечатъци от пръсти. Би могло да се очаква, че отпечатъци ще бъдат намерени било по портфейла на Джордан, било по дръжката на вратата. Естествено от това полицията дойде до заключението, че убиецът е носил ръкавици. Но вестниците не съобщиха една подробност, защото полицията нарочно го запази в тайна, а именно: по време на претърсването на стаята на Джордан детективите преметоха пода с гъста четка за прах и намериха малки парченца строшено стъкло. Не беше възможно те да са от часовника на Джордан — той беше здрав; а и не значеше, че непременно ще бъдат от часовника на убиеца. Въпреки това съществуваше вероятност в своята бързина и нервност убиецът да се е блъснал в някоя мебел и тогава стъклото на часовника му да се е счупило. В подобна ситуация той едва ли би забелязал такава дреболия. Не били намерени всички парчета от счупеното стъкло, но намерили достатъчно, за да установят, че били от малък и валчест часовник. Комисарят бил запазил парчетата увити грижливо в японска хартия и в плик, а сега ги извадил и ги сложил на масата пред себе си. Те отговаряли точно на часовника, намерен в стаята на Лидия. Можело да бъде и просто съвпадение. Хиляди часовници имат такъв размер и форма. Но часовникът на Лидия имал стъкло. Комисарят се замислил. Преценил различни възможности, но те били толкова пресилени, че свил рамене. Да: през времето, докато Берже се разхождал по булеварда, според както той твърдял — поне три четвърти час, — той имал време преспокойно да отиде до жилището на Джордан (то се намира само на десетина минути от заведението на Жожо), да извърши убийството, да си измие ръцете, да почисти дрехите си и пак да се върне. Но защо пък ще е носил часовника на жена си? Той си имаше свой часовник. Разбира се, възможно беше неговият да е бил повреден по това време. Комисарят поклатил глава замислено. Чарли се закиска.