Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Хм, тъкмо се чудех какво ли е станало с тебе.
— Преча ли ти?
— Не, влез. По-добре не си събличай палтото, че вътре не е много топло.
Не беше лъжа. В стаята беше студено като в леденик. Помещението представляваше ателие с голям северен прозорец; имаше и печка, но Саймън очевидно се беше залисал с работа — по масата му бяха разхвърляни в безредие купища книжа, — та беше пропуснал да поддържа огъня. Печката беше почти загаснала. Саймън избута едно охлузено кресло до нея и покани Чарли да седне.
— Ще сложа още малко кокс. Тогава бързо ще се стопли. Аз изобщо не чувствувам студа.
Пружините на дивана бяха скъсани, затова Чарли не го намери много удобен. Стените на ателието бяха сиви; личеше, че от години не бяха боядисвани. Само едно-единствено украшение имаше по тях — една географска, карта, прикрепена с кабарчета. Имаше и един тесен железен креват с разхвърляни завивки.
— Портиерката не е идвала още да разтреби — каза Саймън, след като проследи погледа на приятеля си.
В ателието нямаше нищо друго освен една голяма маса за хранене, купена на старо, използувана от Саймън за писане, няколко етажерки за книги, един стол, каквито има из канторите, два-три кухненски стола, отрупани с книги, и няколко изтъркани парчета от килим, постлани пред леглото. Цялата обстановка изглеждаше твърде безрадостна, а придобиваше и още по-мрачен вид от студената зимна светлина, която проникваше през северния прозорец. Дори и една третокласна чакалня на някоя забутана гаричка не би могла да изглежда по-неприветливо.
Саймън взе един стол, седна до печката и напълни лулата си с тютюн. С бързата си схватливост той веднага разбра какво впечатление правеше обстановката на Чарли, затова мрачно се усмихна.
— Не е много разкошно, нали? Но в края на краищата не си падам по разкоша. Никой не бива да става роб на разкоша. Разкошът е такава клопка, че в нея дори и доста иначе умни хора са пропадали.
Чарли не беше напълно лишен от злобица, пък и нямаше никакво желание Саймън да го връзва на ясла.
— Тъй ми се вижда, момчето ми, май че трепериш от студ, не се чувствуваш твърде добре и се свиваш от глад. Какво ще кажеш да вземем някоя кола и да отидем в бар Риц, да поседим там малко на топло, на удобни столове, а и да си хапнем малко бъркани яйца със сланина?
— Я се махай от главата ми. Какво направи с Олга?
— Тя всъщност се казва Лидия. Току-що си отиде в къщи да си вземе четка за зъби. Докато си замина в Лондон, ще живее при мене в хотела.
— Я гледай ти! Значи здраво си се заловил с нея, а?
За миг двамата приятели се загледаха втренчени един в друг. После Саймън се наведе напред:
— Ти да не си се влюбил в нея?
— Ти защо ни запозна?
— Рекох си, ме ще бъде чудесна шега. Мислех си, ме ще бъде нещо съвсем ново за тебе да спиш с жената на един прословут убиец. И право да ти кажа, рекох си, че тя може да се влюби в тебе. Ще си умра от смях, ако наистина стане така. Ти много приличаш на Берже, само че си много по-хубав от него.
Чарли си спомни за една забележка на Лидия, когато вечеряха заедно след коледната литургия. Тогава не беше могъл да си я обясни, но сега му стана ясна.
— Може да ти се види чудно, но тъкмо това я смая. Страх ме е, че няма да ти се падне да си умреш от смях.
— Все заедно ли бяхте, откакто ви оставих сами на Бъдни вечер?
— Да.
— Изглежда, че ти е дошло добре. Много добре ми се виждаш. Малко бледен може би.
Чарли направи усилие да си придаде вид на равнодушен. За нищо на света не биваше Саймън да разбере, че отношенията му с Лидия са чисто платонически. Това би предизвикало у него само смях и подигравки. Той щеше да сметне държанието на Чарли за отвратително сантиментално.
— Смятам, че не е било много духовито от твоя страна да ме запознаеш тъй ненадейно с нея, без да знам как стоят нещата — каза той.