Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Тъкмо ми дойде наум — казал комисарят. — Вие казахте, че в деня на убийството сте били без стотинка и сте взели от Джордан петдесет франка назаем?
— Много добър беше към мене. Горкият човек! Много ще ми е мъчно без него.
Комисарят изгледал Робер и примигнал. Изведнъж му минало през ума, че този младеж бил доста добре развит. Започнал да предугажда, че Берже го лъже, като казва, че бил прекъснал всички свои връзки с търговците на опиати. В края на краищата материалното му положение било тежко, а от тях можело да се спечелят много пари. Берже дружал все с хора, замесени в контрабандата с опиати. Комисарят останал с впечатление (макар и да не знаел на какво почива то), че Берже, дори и да не знае положително кой е убиецът, все пак ще има известно свое подозрение. Естествено той няма да го изкаже, но ако полицията намери в дома му укрит хероин, тогава вероятно ще могат да упражнят върху него натиск и ще го принудят да развърже езика си. Комисарят познавал добре хората, затова вярвал, че Берже ще издаде който и да е свой приятел, ако с това ще може да спаси собствената си кожа. Ето защо той решил да арестува Робер и да извърши обиск в дома му, преди младежът да има възможност да изнесе нещо. Все в същия ред на мисли той го запитал къде е бил през нощта на убийството. Берже обяснил, че от Ньой слязъл в града доста късно и отишъл в бар Жожо. Там се срещнал с доста хора, дошли от хиподрума. Почерпили го две-три чаши, а Джордан имал добри печалби този ден, затова го поканил и му платил вечерята. След като се нахранили, позавъртял се още малко там, но вътре било много задимено, заболяла го глава и се разходил малко по булеварда. Към единадесет часа се върнал в бара, стоял там до последния влак за Ньой и се прибрал у дома.
— Значи колкото време сте отсъствували от бара, то е било достатъчно да убиете англичанина — пошегувал се комисарят.
Берже се изсмял високо.
— Но не ми приписвате това убийство, нали? — запитал той.
— Не, Бога ми — разсмял се и другият.
— Можете да ми вярвате, смъртта на Джордан е истинска загуба за мене. Петдесетте франка, които взех назаем от него преди убийството, не ми бяха първите. Не искам да кажа, че беше много почтено да се използува добротата му, но когато изпиеше две-три чашки, не беше трудно човек да изкопчи от него малко пари.
— Хм… но той спечелил много пари през този ден и макар да не е бил напълно пиян, когато излязъл от заведението, все пак бил малко на „градус“. Може да сте си казали, че по-добре хиляда франка наведнъж, отколкото сегиз-тогиз по петдесет.
Комисарят го казал с цел по-скоро да сплаши Робер, отколкото истински да е вярвал, че има известна истина в тези му думи. Във всеки случай той смятал да извлече известна полза, като остави Робер с впечатлението, че го подозира. По този начин вероятно нямало да намали готовността му да издаде името на виновника, ако има известно подозрение. Берже извадил парите си от джоба и ги сложил на масата. По-малко от десет франка.
— Ако бях ограбил горкият Джордан, нямаше да имам сега само толкова в джоба си, как мислите вие?
— Аз нищо не мисля, драги. Само ви обърнах внимание, че бихте имал време да убиете Джордан, а парите добре щяха да ви дойдат.
Берже се усмихнал с откровена, подкупваща усмивка.
— И едното е вярно, и другото, признавам — отвърнал той.
— Аз искам да си поговоря с вас най-открито — забелязал комисарят. — Не вярвам вие да сте убил Джордан, но съм сигурен, че имате известно подозрение, ако не и да знаете положително кой го е извършил.
Берже отрекъл и останал на своето, макар комисарят много да настоявал. Неусетно било станало много късно, затова комисарят сметнал за най-добре да продължи разговора на следния ден. При това му минала през ума и мисълта, че една нощ, прекарана в килията, ще даде възможност на Робер да обмисли положението си. Берже бил арестуван вече два пъти и преди това и знаел, че няма полза да протестира.