Една любов в Париж

— Знаеш ли, винаги съм се чудил каква сатанинска готовност проявяват хората да издават всекиго, ама всекиго без разлика. Някои твърдят, че това било обществено съзнание, но аз не им вярвам нито думичка. Не вярвам да е поне в повечето случаи дори и от желание да си направят реклама. Смятам, че се дължи чисто и просто на вродената низост в човешката природа; хората чисто и просто изпитват удоволствие да си пакостят един на друг. Ти знаеш много добре, английското държавно съкровище и кралският прокурор разправят, че имали чудесно организирана шпионска служба, за да откриват всички данъчни измами и всички тайни споразумения и тъй нататък при бракоразводните дела. А то — нищо подобно! Чисто и просто се осланят на анонимни писма. Страшно много хора има, които само това чакат — да забият нож в гърба на някого, щом забележат, че ще има възможност да се изплъзне от ръцете на съдебните власти по каквато и да е работа.

— Жалка работа — каза Чарли, но веднага добави приятелски: — Но аз мисля, че преувеличаваш.

— Хм… както и да е, дойде една продавачка от отделението за ръкавици при „Троа картие“ и съобщи, че си спомняла, че в деня на убийството продала един чифт сиви ръкавици на някакъв младеж. Тя беше четиридесетгодишна, а той й харесал. Особено много държал ръкавиците да отговарят точно по цвят на сивия му костюм. Трябвало да бъдат достатъчно широки, за да може да ги слага без усилие. Берже й бе показан заедно с дванадесет други младежи и тя веднага го позна, но то съвсем не беше трудно, както и адвокатът подчерта, защото току-що беше видяла снимката му във вестниците. Тогава полицията спипа един приятел на Робер, мошеник като него; при разпита този свидетел заяви, че се срещнали вечерта в деня на убийството, и то не на булеварда, а Берже отивал по посока на жилището на Джордан. Той подал ръка на Робер и забелязал, че носел ръкавици. Но тъкмо този свидетел беше изпечен мошеник, с много лошо минало. Адвокатът на Робер го нападна остро по време на делото. Берже отрече да се е виждал с него през въпросната вечер, а адвокатът му се опита да убеди съдебните заседатели, че този човек е измислил цялата тази история, за да направи мили очи на полицията.