Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Пистолети. Отрова. Експлозиви. Имаме всичко, дами — каза той и мрачна усмивка изви ъгълчетата на устните му.
— Силата да контролираш елементите, не ти ли е достатъчна, Венджънс? — попита Аларик.
— Запази подигравките си за някого, на когото му пука. Не всеки от нас притежава твоето ниво на достъп до силата на Посейдон — отговори Вен.
— Аз оставам верен на меча си — провлече Джъстис. — Двамата сме убили повече кръвопийци и шейпшифтъри, отколкото всичките ти играчки, взети заедно.
— Както искаш. Повече играчки за мен — отвърна Вен и зареди. — Тук има достатъчно за всички, ако някой иска нещо. Както се казва във филмите, момчета…
— Готови за стрелба — провикна се Кристоф и се ухили.
— Готови за стрелба — кимна Вен.
Пръстите на Конлан стискаха волана на мерцедеса, докато слушаше телефонните разговори на Райли. Първо тя се обади в офиса и помоли за почивка. От това, което подразбра от едностранния разговор, те бяха повече от щастливи да й я осигурят. Звучеше, сякаш не си бе взимала особено често отпуска през последните няколко години.
Защо това не го изненадваше? Жената притежаваше чувство за дълг, вкоренено дотолкова, доколкото във всеки воин.
— Здравейте, детектив Рамирес, Райли Доусън е — каза тя по мобилния, като съвсем явно избягваше да погледне в посоката на Конлан. Той се забавляваше от упорството й.
За да бъде честен със себе си, не беше просто развеселен. Разгорещяваше го. Въпреки че по някаква причина, всичко, което жената трябваше да направи, бе да диша и той се разгорещяваше. Което определено не бе добър знак.
Тя беше тиха за момент, кимайки на нещо, което детективът казваше по телефона. След това проговори отново.
— Благодаря на Бога — погледна към Конлан и каза. — Бебето ще се оправи.
После продължи по телефона.
— Да, мога да дойда и да дам показания, но общо взето това, което ви казах миналата вечер, е всичко, което зная.
— Добре тогава. Имате номера на мобилния ми. Просто ми се обадете.
Тя затвори телефона, а Конлан обмисли и накрая реши да не й казва, че мобилният й телефон няма да улови никакъв сигнал, когато се намира дълбоко под океана.
Щеше сама да го разбере. Защо да се тревожи сега?
Аларик се наведе напред от мястото си на задната седалка, точно зад Райли.
— Мразя колите, Конлан. Кажи ми, защо сметна, че е толкова важно да ги използваме?
Конлан го стрелна с поглед.
— Пътуването чрез мъгла е достатъчно лесно за теб и мен, дори и за Вен, но не е толкова просто за някои от Седемте, особено на дълги разстояния. И определено ще накара Райли да откачи. И след като тя е единствената, която може да усети Райзън и мъжете му, исках да се чувства комфортно.
— Аз нямам проблем с това — обади се Вен. — Моите играчки не пътуват добре чрез мъгла. Както и всеки метал, който не съдържа орейхалк, помниш ли? Хей, имаме си чудесен автомобил, който вози гладко и има превъзходна звукова система. Заредил съм няколко убийствени CD, ако решите да пуснете музика.
Конлан погледна в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че Джъстис и останалите са в Хамъра зад него.
— Автомобилите, които си избрал не са особено незабележими, нали, Вен? — каза той сухо.
Райли прочисти гърлото си и стисна малкия си телефон с ръце.
— Трябва да стигнем там, при това бързо. Вече са близо. Аз… те трябва да са в парка. Това е пътят към щатския парк Фърст Лендинг. Чух, че местният съюз за признаване на шейпшифтърите ще проведе среща там.
Вен изсумтя.
— Страхотно. Сега копелетата имат и съюз за признаване? След като прекарват по-голямата част от времето си в търсене на начини да си похапнат с вас, хората?
Райли обърна глава, за да го погледне, а очите й бяха загрижени.
— Не мисля, че това е напълно вярно. И шейпшифтърите, и вампирите положиха значителни усилия, за да се интегрират по мирен начин в обществото.
Този път беше ред на Конлан да изпита възмущение.
— Да не би всички да сте глупаци? В продължение на хиляди години и двете раси са гледали на хората като на овце — личният им запас с храна. Изведнъж, те излизат на дневна светлина, образно казано, и първото, което правят, е да се опитат да поемат властта. Що за интегриране е това? Мирно или не?
— Аз… добре, донякъде съм съгласна с теб — въздъхна тя. — Винаги съм смятала за малко странно, че само няколко години, след като научихме за съществуването на вампирите, те вече ръководят собствена Камара в Конгреса. Искам да кажа, как се случи това, без някакъв вид контрол върху съзнанието — завърши Райли.